АЛЬОНА, УКРАЙНА

– пудра захар, вятър и канела.

Пианистка. И то каква! Заедно с цигуларя Антон (и той украинец) представляват дуета „Адажио“.

Балеринка, не стъпва по земята, все прихвърча. Тънка, кръшна, с дълга до кръста разошна коса на едри вълни в цвят  „току-избухнал огън“ . С бритонче над изящното ѝ кукленско лице с най-сладкото носле и ягодови устни. Малки, леко дръпнати зеленикави очета и първа едва долавяща се бръчица между тънките ѝ вежди. На 36, но и 20 са ѝ много.

Това момиче е средното аритметично от следващите три: рижи рими, рошавички ноти, плясък от смеха на южно птиче. Така започна предпоследния ни ден заедно. А колко още имахме… В мореписа ми са, ще ги видите – очарователни, незабравими – точно като нея.

Льоначка се изхранва главно с кроасани, които топи в чинийка с пудра захар и канела. И като се раздуха на кърмата – всичко от чинийката ѝ литва, а тя пищи ококорена във синкопичен смях. Преди това е заредила с грейпфрути. Безчетен брой. Цяла маса с тях. И винаги си прави нейно си кафе – носи си от вкъщи, не понася американското. И защо още се нарича кафе това недоразумение?! Някой може ли да забрани да се злоупотрбява с името на святата напитка?! Ама веднагá!

Докато се хилехме момичешки, забравили къде сме, просто заедно и прещастливи от момента, ме помоли да вземем в нашия куфар за България няколко неща, подарък за мъжа ѝ. Вадимчик е щастливецът. Хирург. Запознали се на кораба. Излекувал ѝ ангината от сладолед. По настоящем оперира в Окръжна Болница във Варна! Передставьте себе! Наваксва с работа на сушата, че по корабите не му се брои за стаж по специалността. И са разделени, врабчовците сладки. Ужас какой то! Но Альонка ще го зарадва с топло якенце, суитчер от Аляска и костариканско кафенце за сутрините, които предстоят… Мѝлинките те! Ако можеше всички така да се обичат.

Като се върнахме в България ни дойдоха на гости с преспиване. Тогава разбрах, че това са моите идеални за приятели хора. И поотделно, и като семейство, най-вече – нямат равни. Възпитанието, образованието (особено тяхното – музикант и лекар = дисциплина, дисциплина, дисциплина), както и генетичното наследство, са голямо богатство. Деца, слушайте добрите си родители, ще станете хора. Четете, учете, придобивайте маниер, придобивайте сила на характера, научете се да го управлявате, не той вас. Но най-вече изграждайте емоционална интелигентност, която се състои в едно красиво отношение към другите – отношение на откликваща грижа и искрена заинтересованст към тях. Да живееш отдавайки – разперен в докосване, това е да си наистина голям – когато си красиво „малък“.

Това препотвърдиха в мен Альона и Вадим за кой ли път. Рядко, но все пак срещам истинската зрялост. Благодаря им, че я носят.

0
(Прегледи 46, за днес 1)

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Страницата използва Akismet за да редуцира спама. Научете повече какви данни се използват..