Действителност или измислица?

Всеки е бъркал едното с другото. По детски смешно това само потвърждава факта, че Действителността е една и че измислиците са много, като гледните точки. Всъщност, измислиците, колкото и много да са, са една. Една анти-действителност.

За Действителността. Тя се усеща. Като Личност. Не навън от очите. Навътре. В Копнежа. Определено Личност, Тя, Архитектът, излива гения си именно в това да ни създаде видимо дефектни и порутени. Проектира ни да разграничиим себе си от това, което никога не искаме да бъдем. Разрушени по дизайн? О, да! Но все пак скрити в оригиналната концепция за съвършеност. Говорейки за Архитекта като за Действителност, визирам Личността на Любовта, не само гения на тази свръхперсона, наречена Месия. Твърде показателно? Защо не? Какво по-„показателно” от Действителността?! Особено спрямо измислицата.

За нея. Самоизмама. Произход: съмнение. За да можем един чудесен ден да заявим в най-катарзисния колективен отговор: „Несъмнено, нещата, в които сме се съмнявали не подлежат на съмнение!“ Но дотогава се съмняваме. Ето в какво. В това, че Действителността е самата ДОБРОТА, че Действителността е САМО доброта и че ВСИЧКАТА тази доброта е ИЗЦЯЛО и НЕПРЕСТАННО на наше лично разположение.

За разлика от абсолютната кухост на измислицата, Действителността ИМА плътност и маса. Съдържание и все-държание. Онова Навътре, Блянът Съвършенство, който всички допреди да осъзнаем в ням екстаз сънуваме, онова БЛАЖЕНСТВО, което е изцяло в нас – не спи и не сънува! То крещи от удоволствието да ни има! Да се запознаем с Него, е това, за което сме дошли във времето! Не че във без-времето, не се познаваме. Но непознанството в ограничението – то ни „запознава“. Така откриваме, че

Действителността е нежна, но няма да ти спести нищо, за да ти помогне.

Не те вижда лош и това наистина те прави най-добър.

Тя е пряма, но без да те нарани.

Не се налага.

Не дели хората на такива, които имат или нямат отношение към Нея.

Не привлича вниманието върху Себе Си.

Крие се, докато не пожелае да разбереш, че точно Тя те е обсебила.

Още преди да се появи измислицата, Действителността е измислила да има измислица, за да могат всички да се убедят в добротата на Действителността и в лошотата на измислицата. Макар неосъзнато, всеки е наясно и с Действителността, и с измислицата. Тъй като Действителността е тази, от която произхождаме. Тя ни даде ДНК – Собственото Си. Всъщност, няма друго ДНК. Ето защо именно Действителността е Магнитът, който винаги ни е държал ВЪВ Себе Си! Уж разделени, ние сме били оставени на границата на магнитното поле, в измислицата, именно за това: за да може Действителността – „Този, който Съм“ да препотвърди на всички „аз не съм“ истинското ни „аз съм“ – „аз съм в Аз Съм“.

Когато на Кръста се прекрачим

сляти

съразпнати, съпогребани, съвъзкресени.

 

1
(Прегледи 45, за днес 1)

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Страницата използва Akismet за да редуцира спама. Научете повече какви данни се използват..