ИВА И ГАЛЯ, БЪЛГАРИЯ

Срещнах ги случайно, на закуска в LIDO. Чух ги да говорят на български и хайде вече заедно. Цял рейс.

Галя е фин, нежен човек, с излъчване на самата доброта. Синеока, чернокоса, стройна, винаги усмихната. Тя докосна живота ми по много пухкав начин, като бебешко одеялце. А Ива е бохем. Любимата ми категория – шармантност, но в баланс. Очите ѝ са кефени зърна, силно препечени. Погледът ѝ провокира. Говори леко разтегнато и носово, като южняците – нали живее във Флорида.  А Галя е във Минесота, но ще се местят и те към Флорида, че с този студ не се издържало. Галя, всъщност, е спечелила круиза си в казиното, докато правила предишния си круиз. Взела Ива с нея, че мъжете им работят, а децата учат. И ето ги при мен. Ива от Благоевград, Галя от Видин, аз от Добрич.

Първата сутрин побъбрихме малко. Упътих ги къде да ходят в Пуерто Рико. Показах им маршрута. Бяхме спрели пред Стария град. Можеше ясно да очертая пътя им до крепостта на отсрещния бряг на острова. Те тръгнаха, а аз не излизах този ден. Не се чувствах добре.

Вечерта имахме уговорка с компанията да се видим в 21 пред BBKing’s Club. Само Ива дойде. Галето се заиграла в казиното. Ние с Ива пък си изкарахме една незабравима вечер. Първо танцувахме като луди. После изгледахме невороятното шоу. След него си мълчахме, поклащайки се в ритъм на американски евъргийни в пиано бара с Деймиън или както ние си му викаме – Дамян. На изпроводяк намерихме едно уютно сепаре и се набърборихме само двете, вече тотално дрогирани от толкова музика.

Ива живее в къща с обширна ливада в задния двор, където е басейна им, а след ливадата е езерото, в което живеят семейство алигатори със малкото си. Те не са опасни, освен ако не влезеш в езерото, което считат за своя територия. Иначе се разхождат по улиците, пресичат на зелено. Всички са инструктирани и знаят как да съжителстват безопасно с тях. От време на време в градината им каца един белоглав орел, а 4 големи колкото фламингото сиви птици, с червени глави и дълги червени крака, които се свиват назад, докато ходят, им правят компания на кафе. А като изпраща детето си на училище, още по тъмно, понякога една зайка лежи под уличната лампа и кърми малките си. Ива дърпа колата си назад да не я уплаши. Изчаква я да си накърми рожбичките и тогава потегля. Florida. That’s it.

Раздялата ни в края на круиза беше весела, не тъжна. Разхвърчахме се като искри от бенгалски огън – всeки във посоката си. Какво като угасна? Важното е, че искря.

0
(Прегледи 35, за днес 1)

Leave A Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.