ИСАФЬОРДУР, ИСЛАНДИЯ

Наистина накрай света. Това мъничко нещо, което нито село, нито град мога да нарека, е отправна точка за екскурзии до гейзери, лагуни, водопади – всички те запазена територия за пасажерите, които имат на разположение целия си ден. Ние, моряците, имаме 3 часа – след като Ники се прибере от работа и докато стане време да си легне. А за повечето екскурзии се пътува с часове и то от рано сутринта, за да се успее с отплаването следобяд. Така че само толкова „видяхме“. Нямам обяснение кой и как живее тук „на сантиметър“ от Гренландия… Но ето, че и тука се явихме… Не излязохме в Рейкявик. Бурята беше ужасна – ураганен вятър, не можеш да стоиш на крака. 4 градуса през август! Вижте какво писах в мореписа относно цялото ни преживяване по море, вече 18 години: „Плаването с кораб е само колкото да си близнеш от света, от върха на сладоледа му. А аз искам целия сладолед и цялата фунийка даже.“ Но поне видяхме къде бихме искали да се върнем, за да преживеем дестинацията така, както ѝ се полага – с уважение, спокойно, като поклон.

виж снимките тук

0
(Прегледи 5, за днес 1)

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Страницата използва Akismet за да редуцира спама. Научете повече какви данни се използват..