ИВА, ГАЛЯ, ПЛАМЕН и за малко ВАНЯ

Ваня е българката от казиното, с която се засякохме на лодката на връщане от Сент Мартин. Бяха двамата с приятеля ѝ от Белград. Страхотна двойка. Слънчеви, сияйни. Хареса ми това момиче. Имам 3 Вани в живота си. Но тази ме привлече с невероятно чистия си поглед. Само Дари на Жоро гледа така. И Веси на Любчо. И сега и тази нова за мен Ваня. Светлите ѝ зелени очи са като карибска вода – всичко ти казват и някак си те примамват за още. Носи косата си прибрана на опашка и така чертите на лицето ѝ и особено тези омайни очи, стават още по-изразителни. Има типичния намахан софийски вид, в кръвта ѝ е да е наперена. Представителна извадка на поколението, от което е, но едновременно с това дълбоко чувствен човек. Личи си под всички други неща, които е. Това е най-яркото, поне за тези, като мен, които имат очила за нощно виждане и прозират там, където нарочно не е осветено. Ванчето е любов от пръв поглед. Приятелят ѝ, е същия красавец, но от тези, които още не знаят, че са такива и са симпатично скромни. Дано да си остане такъв. Това им е най-красивото на красавците – скромността. Иначе ужасно поевтиняват, като се разнарцисят – превръщат се в боклук най-често. За този, обаче, имам надежда – особено, ако остане с Ваня.

Тъкмо си взехме кафе и седнахме горе, на Aft Pool-а в зоната на пушачите (заради Ваня), не бяхме проговорили и дума, когато от съседната маса се обърна един приятен господин и ни заговори на български: „Здравейте, момичета! Българки сте, нали?“ И се представи: Пламен. Ние и двете: „Ама как так разбра, че сме българки, като не си ни чул да говорим?“ А той: „По лицата. Никога не бъркам. Ние сме най-хубави.“ – и се разсмя. Естествено първият ми въпрос беше: „От къде си?“ И за най-голяма изненада, отговорът беше: „От Добрич.“ Избухнах в смях и му отговорих, че и аз и съпругът ми сме от Добрич. „Аз живея до „Звездата“ – последва. „А ние малко по-нагоре от „Звездата“. Мъжът ми работи тук като инженер“ – и тръгна приказката. Ето как двама добричлии могат да се окажат на един и същ кораб по едно и също време, на едно и също място – на кърмата на Nieuw Amsterdam, плаващ из Карибите.

Всеки си заразказа историята. Не млъкнахме цял час. Пламен е от 20 и повече години в Щатите. Има фирма за транспорт с онези грамадни американски камиони. Сам си е шеф. Работи половин година, другата си е при децата и обикновено я прекарва в Гърция. Отначало живели само в Щатите, но след развода си взел децата и си ги прибрал в България да ги гледат родителите му, докато той работи, а като се прибере, изцяло им се отдава. Има момиче и момче на 17 и 15. Много свестен човек. Обича да обръща бирички с цигарки, водейки откровени разговори на спокойни места. За пример мога да дам срещата му с един канадец вчера. Той ни я разказа.

Стои си канадецът на съседната маса с гръб към Пламен, сам, и пуши. Пламен не обича хората да са сами. Затова го бутнал леко и вместо „Здравей!“ му казал: „What‘s your story?“, а онзи му дал най-готиния отговор: „You first!“. Намерили се близнаците и прекарали заедно от вчера следобед до 5 сутринта днес! Пламен е бохем, ама бохем. Балкански, обаче. Обича гръцко и сръбско. Научил и двата езика, само за да разбира текстовете на песните, които слуша. Каза, че ненавижда българската чалга, заради това, че текстовете ѝ са супер просташки. А в гръцките и в сръбските оригинални версии на родната чалга, текстовете били „истински любовни и смислени“.

Пламен има хубава, буйна, черна, чуплива коса, сресана на вълни назад и настрани. Това му е разпознаваемото. И походката. Бавна, тежка, уморена, но все още мъжка. Когато говори, и дори и да мълчи, си личи, че е е натурален джентълмен. Дано си намери жена, която да му подхожда и да го обича истински, за да не прекара остатъка от живота си самичък. Той е от онези мъже, за които грижата за жената е от първостепенно значение. Така се чувстват истински – когато са с жена, ама не каква да е жена, а жената на живота им. Макар и да е необвързан, сам, и все още търсещ неуспешно, видях, че ще намери и че ще си струва.

Мъжът на Галя и Пламен са приятели от години. Често ходят по круизи заедно.

Галя е един нежен, фин човек, с излъчване на самата доброта! Синеока, чернокоса, стройна, винаги усмихната. Тя докосна живота ми по много пухкав начин – като бебешко одеялце. А Ива е бохем. Любимата ми категория – шармантност, но в баланс. Носи косата си на френска черта, в топъл шоколадов цвят с карамелени нюанси. Очите ѝ са тъмно кафени. Говори леко разтегнато и носово, като южняците – нали живее във Флорида.  А Галя е във Минесота, но ще се местят и те към Флорида, че с този студ не се издържало. Галя, всъщност, е спечелила този си круиз в казиното, докато е правила предишния си. И е взела Ива с нея, че мъжете им работят, а децата учат. Навили и Пламен да отиде с тях, да не са сами жени. И ето ги тримцата при мене. Ива от Благоевград, Галя от Видин, аз от Добрич. Оставаше Пламен да е от Елхово, че да заформим правоъгълника. Ама не – триъгълник е положението.

Побъбрихме, упътих ги къде да ходят в Пуерто Рико. Показах им маршрута. Бяхме спрели точно пред Стария град – можеше ясно да очертая пътя им до крепостта на отсрещния бряг на острова. Те тръгнаха, а аз се прибрах на климатик да обработвам снимките от Гранд Търк.

Вечерта имахме уговорка с компанията да се видим в 21 пред BBKings Club. Само Ива дойде. Момчетата пушат, Галя се заиграла в казиното. Ние с Ива пък си изкарахме една незабравима вечер. Първо танцувахме като луди. После изгледахме невороятното шоу. След него си мълчахме, поклащайки се в ритъм на американски евъргийни в пиано бара с Деймиън или както ние си му викаме – Дамян. На изпроводяк намерихме едно уютно сепаре и се набърборихме само двете, вече тотално дрогирани от толкова музика.

Ива живее в къща с обширна ливада в задния двор, където е басейна им, а след ливадата е езерото, в което живеят семейство алигатори със малкото си. Те не са опасни, освен ако не влезеш в езерото, което считат за своя територия. Иначе се разхождат по улиците, пресичат на зелено, не са страшни. Всички са инструктирани и знаят как да съжителстват безопасно с тях. От време на време в градината им каца един белоглав орел, а 4 големи колкото фламингото сиви птици, с червени глави и дълги червени крака, които се свиват назад, докато ходят, им правят компания на кафе. А като изпраща детето си на училище, още по тъмно, понякога една зайка лежи под уличната лампа и кърми малките си. Ива дърпа колата си назад да не я уплаши. Изчаква я да си накърми рожбичките и тогава потегля. Florida. That’s it.

Раздялата ни в края на круиза беше весела, не тъжна. Е, това беше. Те тръгнаха към паркинга, където са им колите аз към пейката да чакам Ники да излезе. Момичетата ще се приберат заедно в дома на Ива, че на другия ден са по огледи на къща за Галя и семейството ѝ. А Пламен ще се помота с Пол из града, докато стане време за летището. Ние пък дотогава ще сме отплавали. Разхвърчахме се като искри от бенгалски огън – всрки в посоката си. Какво като угасна? Важното е, че искря.

0
(Прегледи 10, за днес 1)

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Страницата използва Akismet за да редуцира спама. Научете повече какви данни се използват..