Йети – ЗИМБАБВЕ

(Нямам по-добра нейна снимка, съжалявам за качеството.)

Ако това не е история, не знам кое е. Слушайте.

Отрасла в колиба насред африканската прерия. Семейството ѝ отглежда крави. Те са единственото им състояние. Сестра ѝ е била убита наскоро при неизяснени обстоятелства. Йети е простила на убиеца. Което се случва как – не знам и не искам да знам – това са много тежки работи. Женена е, с две мънички дечица. Обичат се с мъжа си. Поне това щастие си има. И решава Йети да се измъкне от колибата. Идея няма как ще стане, но иска, моли се и вярва. Забравих да кажа, че Йети е потомствена християнка. Вярата на рода ѝ е плод на мисионери от 19 век насам. Ходят на църква през три села в четвърто – буквално. Явно там, не си спомням вече как, от белите мисионери ще да е, Йети разбира, че има такова нещо като работа на кораби и че се плаща добре на тях. От тях разбира и за Австралия. Свързва милата ми дружка 2 и 2 и решава, че ще отиде да живее в Австралия. Как – с парите от корабите. Но още е в Зимбабвееее… Какво, какво да прави? Майка ѝ продава едната от четирите им крави, което за зимбабвийците е все едно да продадеш къща. С парите от кравата Йети стига до Южна Африка за интервюто. Вземат, че я одобряват. И ѝ казват на еди коя си дата да се яви за триседмичен курс за масажистки, който струва 2000$. Курса е организиран от агенция, която се задължава да ти даде работата веднага след завършването му. Връща се Йети в колибата в Зимбабве и бам при Господ: „Боже, дотук добре, но отсега нататък?! 2000$!!!“ Ляга си да спи и сънува сън, в който Бог ѝ казва: „Отиди в село еди кое си. Там ще намериш една мисионерка, еди коя си. Тя вече те чака и ще ти даде парите.“ Събужда се Йети и хуква. Отива, намира жената. Тя е посреща очакващо, дава ѝ парите и ето я Йети на кораба със Зорито да ѝ разкаже тази ми ти история… Коментарите и съмненията – моля ви, спестете ми ги. Приемам само „Глори и Алелуи-та“.

Всъщност, историята не свършва дотук. По време на първия си работен договор (от 9 месеца) Йети прави масаж на някакво семейство австралийци. От дума на дума Йети им споделя, че иска да емигрира в Австралия със семейството си. Дамата я уверява, че е добре дошла в дома им да живеят заедно, докато се устроят. Дава ѝ контактите. Но за да се яви в Австралия, пак пари трябват – 18 000$ за визи за цялото семейство. Сега Йети ги спестява. Още един контракт и е готова. Ето така, мили хора, се стига от колибата в Зимбабве до живота във Австралия.

Смехът на Йети още кънти в ушите ми. Беше най-звънкия и красив смях, измежду всички. В очите ѝ се четеше бездънното познание за надделяване над черното с бялото (но бавно, славно, търпеливо) и едно разбиране, че без черното не може. Вярата ѝ в това надделяване беше нечовешка. Обичах да се потапям във очите ѝ и да летя из тях. Тази присъственост там ме събираше по много ценен за мен начин.

„Йети, благодаря ти, учителке моя, по Живот!“ „Благославяме се пак да се прегръщаме! Нали?“ – така ми каза за довиждане.

0
(Прегледи 86, за днес 1)

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Страницата използва Akismet за да редуцира спама. Научете повече какви данни се използват..