КУПЧИНАТА ОТ ПРИЯТЕЛИ

От LIDO – тези, които огласят с „Мадам Зори!“ целия ресторант, като минавам. С тях живея. Всеки ден сме заедно. Вечер често оставам да пиша там – намерих си супер гнезденце с контакт наблизо. А докато пиша, те се грижат за мен – я водичка, я чайче, наобикалят ме, разговаряме. Имам ги като най-близките ми тук.

Маргарита и Рини – супер професионалистите, красавици, разбира се. Рини носи едно кралско излъчване, мисля си, че ще стигне далеч в кариерата си. А Маргарита се отличава с вътрешна чистота. Тя е затворена в добрия смисъл, събрана, концентрирана, като индийско орехче. Елви, която наричам Елвис, защото по нещо ми напомня на него, е момиче, което се възприема като момче. Обичам я за сдържаността ѝ и за това, че никога не губи мярката. Фадхи е мъж от класа; Хаджид – изключително галантен мохамеданин. Геде е най-учтивия и мил човек, който запомни, че обичам водата си без лед. Той е тофи-фи текстура и се усмихва като ангел. Дека – мъж и половина, но по разбираеми причини – приятелката ми. Супер колоритна персона, страхотен вкус и мярка в това да е какъвто е, без да се натрапва; Рухиюлияни – момичето, което иска да е като нас „със сър“, вече писах подробно за нея; Ванеса – красавицата от Тамаринд, която предозира перхидрола и си изгори косата. Спасих ѝ я с индийски масла. Всеки път ми благодари за това. Джунита – моята върховна любов, най-скромния човек на света, майка Тереза и ангел в едно! Лизли от сладоледения бар – най-почтеното момиче, сериозна, учтива, нежна. Маригор – няма такава издържливост! Работи като вол, а винаги в страхотно настроение – оглася цялото LIDO с енергичния си глас, докато обслужва гостите. Рома – момчето със сладко счупения зъб, по сандали в студената „лятна“ Аляска – е, вече си има обувки. За десерт: Брайън – невероятно изискан младеж. С маниери на сервитьор от ресторант с три звезди Мишлен.

От Медицинския център: Маризон, съвършения човек.

От музикантите и фотографите: Тао, Алба, Егор и Тиаго. Впоследствие се прибавиха и BBKing’s-овете – няколко състава, плюс няколко „Адажио“-та и два „Lincoln Stage Centre“-a.

От СПА: Зорица, адашката ми, е сръбкиня. Масажистка. Запознахме се на една учебна тревога. Супер скица. Тияна. Балканска мафия. Имам една смешна случка с нея, ще я разкажа, ама не сега. Другата е Марта, полякинята, фризьорка – страшна дама и луда глава, както най-обичам. Хората, от екипажа, когато пристигат на кораба обикновено са били при фризьор малко преди това, за да се стегнат преди рейс, нали? Така че прическите, с които идват са сравнително добре изглеждащи, но само толкова. Минат ли обаче през златните ръце на Марта стават „Wow“! Преобрази всички – музиканти, танцьори, офицери – разкраси ни кораба направо.

Камериерите: Сюли – ще се счупи. Младок на 22. За първи път е на кораб. Отракан един такъв, не се дава. Весел, винаги в настроение. Сити – мохамеданка, но носи забрадка само навън, на работа не. Цял ден чисти, лъска тоалетни, парапети, стъкла, витрини, прахосмукачи коридорите. Ще се скърши от слабост. Дребничка, ама и тя намахана, същата като Сюли – една порода. (Другите ми камериери бяха кой перфектен, кой немарлив. А имаше и един, от чийто начин на „чистене“ толкова ме беше гнус, че трябваше щателно да дезинфекцирам всеки път – ужасът не е за описване.)

От машинно: Блеър, трети инженер и приятелката му Клеър – танцьорка в шоу състава. Мушици нежни. С такива хора ми се обикаля света. На самотен остров мога да съм с тях. Те са от любимите ми, същите като Иво и Лора. Той холандец, втори инженер, тя англичанка, трети помощник капитан. Британският им ме побърква. Те са върха ми за характер и излъчване. Франки, шотландецът, е трети инженер. Няма такъв образ безподобен! Кръгличък сладур, само смешки ръси, за акцента му да не говорим. С него все едно си дишал райски газ. Татко е на 2 дечица. Ханк е стаф инженерът. Човек с мяра и добродетели на много високо ниво. И той шегаджия. Приятели са с Франки. Пият бирата си заедно. Никога не се надува. Спечели ме от раз. Шефът Стефан – мъжкар и половина. Холандец около 40. Висок, слаб, яде за 3 минути. Писах в началото за него. Машина. Нещо като Ники.  Погледът и излъчването не само на Стефан, но и на всички висши офицери е един и същ. Класата на носената с години отговорност винаги си личи. Истински стойностни хора. Почтени. Смирени. Тихи. Професионалисти с всички главни букви на света. Бог да ги благослови и пази, защото човек, колкото и да е перфектен и да дава всичко от себе си, ако „Бог не опази града, напразно бди стражарят“. Адриан, първият инженер. Същият великан, макар и дребен на ръст. Румънец. Ултра красавец, но не толкова заради правилните си черти, нежно сините очи и поразяваща си усмивка, а защото е скромен и не иска да се набива на очи. Отдавна е в компанията, ето издигнал се е човекът, браво! По-късно се запознах и със жена му – Илеана, самата Снежанка. Толкова си пасват. Стажантите са 4 на брой – не ги знам по имена, на „здравей-здрасти“ сме по коридорите, и на шегички. Кажи му „стажант“ и друго няма нужда да му казваш. Интересното при тях е, че стажуват и в машинно, и на мостика. Докато учат, минават и през двата департамента и чак като завършат, си избират специалност. Всички са един тип момчета – холандци, красавци до нема и къде, надъхани, нищо че още на зелено миришат, почти не спят, забавляват се във пъти повече отколкото работят, което им излиза пресолено, но са още млади и държат. Виж ги след 15 години – капитани или шеф-механици. Супер бързо растат в йерархията, за разлика от колегите си от други държави – естествено че поради националистични причини. Тук с предимство са холандците. (*Другите стоят по десет години без да бъдат промотирани ни стъпало нагоре, въпреки че са в пъти по-знаещи и опитни от ниските нива холандци, които ако не всяка година, през година качват по стъпало от йерархията, макар и неподготвени. Не само заради тази дискриминация, но и по много други нетърпими причини само през 2019-та цели 8 инженера от машинното на Конингсдам ще напуснат. Някои от тях холандци на високи постове – даже те не издържат и се махат.)

От магазините: Лайънел е най-милият продавач от магазинчето в crew mess за вода, снакс и напитки. Той е младо момче, което се възприема като момиче и се държи, облича, гримира и лакира като такова. Винаги ми показва маникюра си или се възхищава от моя. Той ми е голям фен, обича ме най-искрено и нежно. Понякога ме милва, докато ми подава покупките. И винаги е пре-щастлив да ме види. Грейва като се появя на щанда. Много ми е болно за него. Не го уважават много, много. Няма си приятели. Аз обаче съм му истински приятел. И той го усеща и затова е така взаимно. Той си отиде от кораба, на някой друг е сега, или си почива в къщи, в Индонезия. Докато плача за него, зазвуча: „Don’t worry, be happy“! Моят нежен Бог…, знае как да ме усмихне. Той е моят Бог и Бога на Лайънел, точно толкова.

Друг, с когото си имам приказка е Саньин, хърватина. С него веднага се харесахме. Помогна ми да си избера разкошни бижута, много съм му благодарна за съветите. Мисля, че и той е от другия бряг или щъка между двата. Тука е пълно с такива. Страхотен е да ти вдигне настроението, само като ти заприча на този хърватски. Мениджърът е шотландец. В гала вечерите винаги се облича в традиционно шотландско облекло – с поличката, чорапките и всичко. Има и една ирландка – червенокоса, разбира се. Лицето ѝ плътта ѝ са по ренесансовому бели и пухкави. Като излязла от картина на старите майстори е. Обаче има студена красота – никак не моето нещо. Знам се и с Кармен, афро африканката. Тя продава най-скъпите бижута. Има излъчване на антика, не в смисъла на състарена, а на нещо много ценно.

За индийците Руби и Сачин Фернандес, охранителите, ще напиша цяла глава, но не сега. Те са ми много, много близки. Прекарваме заедно почти цялото им свободно време. Правим си партита с индийска храна, музика и танци. С Руби си лакираме ноктите, правим си прически. Сачин ми подари невероятно красив подарък – раковина! Поръчал на един свой познат да я извади от дъното на плажа на най-красивия бахамски остров Half Moon Cay. Аз какво да кажа…?! Има хора, които усещаш като семейство. Такива са ми Руби и Сачин. И двамата безкрайно красиви. Като любовна песен – и по отделно, още повече в комплект. Преди всичките ни момичешки работи, с Руби най-много ни свързва вярата. Тя е католичка, познаваща дълбоко и лично своя Бог. Ако можех да документирам всяка наша среща – стотици часове заедно. Безкрайно благодарна съм ѝ.

Василий е румънец. Пианист в големия шоу състав, колега и съквартирант на Тиаго. Едричък, гологлав и добродушен. Изучил до перфекционизъм изкуството на западната дистанцирана любезност. От 18 годишен плава като музикант по корабите. Не му е лесно. Колко е видял. Каза: „Зоре, идва офицерска жена да прави рейс с мъжа си, залюбва се с друг и си тръгва с него. Корабите не са лесна среда. Изневерите са обичайни. Някои имат едно семейство тук и едно у дома. Многоженци. Други женени, ама тука го играят сингъл. Други вкъщи мъж, тука жена. Всичко съм видял. Затова съм толкова дистанциран. На всички се усмихвам, с всички съм любезен, но дотам. Пазя си спокойствието.“ Оказа се, че е дългогодишен християнин, но не го афишира. Случайно го разбрах, защото попитах – заприлича ми, надуших го. Има здраво семейство – любяща жена и дъщеричка на 3. 18 години е работил и чак сега е спестил да построи къща. Бог да им даде да се радват на истинска любов, здраве и благополучие дълги години.

Хотел директора. Постоянно се разминаваме с усмихнати поздрави, той е много мил, елегантен рус мъж над 50-те. Веднъж го видях да минава по трета палуба. Като видя неприбраните от шезлонгите одеяла, ги събра и занесе на мястото за употребявани одеяла. Ето, това е служител. Шеф на всички, но върши работата и на най-ниските. Грижа го е. Иска кораба да е безупречен. Адмирации! Аплодисменти!

Паоло де Пабло – няма такъв смях! С този човек се засичам наистина поне 35 пъти на ден в асансьора. Не знам там ли живее, какво, но колкото пъти отивам към асансьора и той идва, и винаги, ама винаги сме заедно там. Умирам си от смях и той също. Нямам друго обяснение, освен, че Бог ни подари един на друг за смехотерапия. И така си се возим ние с Паоло де Пабло – вечно двамата. Мисля, че и на небето ще пристигнем заедно с един асансьор, ха-ха-ха! Представяте ли си, ако наистина стане така?! Вече се превивам от смях!

Пломбърите – не плъмъри, а пломбъри, както аз им казвам, са водопроводчиците, които се явяват като ангели на спасението от запушените мивки. Те са светци, повече от ангели! След себе си оставят бързо течаща вода и радост, неземната радост от отпушения сифон! Двама са, с които съм си имала вземане-даване. Бог да ги поживи и да им даде живот отпушен като след тях.

Съседите по каюта. Лъмбърджакът електришън Джош. Самотен тих човек, много висок, едър и брадат, сериозен и винаги вглъбен. Мисля, че есупер човек, който е отвратен от пошлостта и затова живее сам със себе си. Така му е чисто. Мичо, сърбинът от другата ни съседна каюта е млад мъж с тяло и лице като за реклама на бански, ама на огромен билборд. Цял ден на работа, а в останалото време във фитнеса. И чалга, майка. Балкани, няма как. Но е изключително учтив, винаги усмихнат, винаги уважаващ. Има страхотно мило излъчване. Не е грубиян или нарцис. Абе, готин такъв.

Алекс – шефа на казиното – българче от София. Супер човек.

От хората на мостика познавам 3-я помощник Андре, който е приятел на Шарлийн, певицата от шоу състава. Полу-египетка. Фамилята ѝ е Ахмед. Тя е хубавица – като мен на младини, ултра харизматична, създадена, за да събира погледи. И същия типаж – буйна къдрава коса, сияйно лице с красиви сладки черти и очарователно излъчване, но тя е по-жена от мен, отколкото аз на нейната възраст – има си навсякъде от всичко. С нея сме на прегръдки и усмивки в комплимент от сладки кратки разговори. Тя е единствената, която ходи облечена като мен – уважава мястото, на което се намира, но не прекалява. Винаги изглежда приятно и адекватно. И не е надута. Това най-много ценя.

Познавам и стаф капитана и капитана. Висока топка, какво да ви кажа – наистина голяма работа! Но симпатизирам повече на стаф капитана. Мъжкар като Ники. И някак чист. Има едно съвършенство в този човек, за което съм като лакмус – там ли е, сигнализирам. Няма да забравя как докато се разхождаше по Promenade се поспря да си поговорим. Пита ме как се чувствам на кораба, как е Ники, уморява ли се много, излизаме ли навън достатъчно, че да отмаря. Какво отношение! Въпреки, че прилича на орел, когато е на работа, като ти заговори, става един мил, усмихнат – гали. Обичам такива хора. Те не показват заучена любезност, а са искрено човечни.

Капитана съм виждала в ситуации, в които е супер човек и дори малко смешен човек.Затова ми е много сладък. Имали сме две лични срещи. Знае коя съм. Ники ми е казвал, че е впечатлен от него заради това, че слиза в машинно и иска да знае всичко от първа ръка. За най-големите на борд обобщението ми е следното: всеки е дошъл тук да изкара парите си, а после, като се прибере вкъщи, да е, който си е. Но ми харесва, когато винаги сме хора – особено докато изкарваме парите си, докато носим отговорност, докато сме част от колектив. А тук видях точно това – екипност, добронамереност и уважение.

Е, не навсякъде и не от всички. С течение на годините прогледнах и за грозните неща. Хората са хора – с белите си ризи рано сутрин и мръсно бельо в края на деня. Прането е за това – да замирише на чисто. Аз си представям, че сме изпрали преди малко. Така ми се живее, така живея – по ленорски омекотително.

0
(Прегледи 39, за днес 1)

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Страницата използва Akismet за да редуцира спама. Научете повече какви данни се използват..