Обичам нощта. Обичам черното, макар и да не е моят цвят. Ако нямаше черно нямаше да е толкова тихо, че да чуем немия стон на страдащите. Когато си рус по душа, имаш сини като щастието очи и живееш на светло, си мислиш, че всички са като теб. Но срещайки се с черното на нощта някак си проглеждаш за собствената си светлина и преставаш да я имаш за даденост. Започваш да търсиш отговори.
Защо е черното?
Защо аз съм бяла?
Защо всички не са като мен?
Или са, но не знаят?
Защо не искат моето бяло, а се инатят, че било черно?
Защо не знаят кое е бяло и черно?
Защо изобщо трябваше да се родят във черното?
и т.н. цяла нощ.
Сутринта ме събужда в прегръдките на Отговора.
1