Тишината и нощта

Обичам нощта. Обичам черното, макар и да не е моят цвят. Ако нямаше черно нямаше да е толкова тихо, че да чуем немия стон на страдащите. Когато си рус по душа, имаш сини като щастието очи и живееш на светло, си мислиш, че всички са като теб. Но срещайки се с черното на нощта някак си проглеждаш за собствената си светлина и преставаш да я имаш за даденост. Започваш да търсиш отговори.

Защо е черното?

Защо аз съм бяла?

Защо всички не са като мен?

Или са, но не знаят?

Защо не искат моето бяло, а се инатят, че било черно?

Защо не знаят кое е бяло и черно?

Защо изобщо трябваше да се родят във черното?

и т.н. цяла нощ.

Сутринта ме събужда в прегръдките на Отговора.

1

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Страницата използва Akismet за да редуцира спама. Научете повече какви данни се използват..