– шефът от America’s Test Kitchen,

ми прилича на Пипилота над 50-те. Работата ѝ е да води класовете на America’s Test Kitchen. Toва е култoво американско шоу, що се отнася до телевизионния вариант на тази марка. Но преди всичко, America’s Test Kitchen е академия за кулинарно изкуство, в която готвачите имат за цел да доведат една рецепта до самото съвършенство. Това се случва след хиляди опити работа върху рецептата. В техния „репертоар“ е не една, разбира се, а хиляди рецепти от световната и американска кухни. Те наистина са лаборатория, извършваща научна работа – като се почне от съставки, оборудване, термичната обработка, презентация, тези са маниаци, казвам ви. Изгледала съм всичките им сезони.

С Лори обаче, рядко си говорим за готвене. Показвала съм ѝ снимки на мои чинии. Знае, че ми е хоби и  ме насърчава да продължавам. Но нас ни събира нещо повече от готвенето и това е онова дълбоко чувство за мисия, която всяка от нас има. Отворим ли темата – край няма.

Тя е човек на смисъла, не действието, на 100%-вите работи. Не живее с по-малко от идеала за нещата. Или – или. Това е тя. Ако няма нужното разбиране, напуска тихо. Преданността ѝ към безценното е, която диктува живота ѝ по срички. Методичен, съсредоточен и вглъбен за крайния перфектен резултат, почерка ѝ ми предаде най-вжният урок по калиграфство.

Тя беше единствената американка, която, както деликатно сподели, не се гордее от това. Дори леко се срамува. Има си причините. Разбирам я.

В последната ни вечер заедно решихме да вечеряме във Canaletto – любимия ни италиански ресторант. Виното, деликатесите, насладихме се, но не за дълго. Тя беше уморена, аз още повече, плюс че утре трябваше да се лети половината свят.

Този последен корабен ден беше и годишнина от сватбата ни. Исках да зарадвам Ники с красива аранжировка от цветя, която да оставя в ЦПУ-то, преди да е отишъл на работа в полунощ. Лори ми помогна да съкратя процедурата по намирането на цветя, като ме заведе право при хоускийпинг мениджъра. И хоп, ето ме готова с изненадата. И понеже не намерих никаква подходяща картичка за Ники в магазините, Лори ми даде една от нейните, които изпраща на приятели от различни пристанища. Освен нея ни направи и личен подарък – нещо, което отдавна исках да си купя – мерителни лъжички. Но не какви да е, а с дръжки като морски кончета. Морското конче е много специален символ за нас с Ники, тъй като мъжкото морско конче износва и ражда бебенцата. Това символизира Бог, който е „мъжа“ във взаимоотношенията ни с него. Той е Този, който ражда нещата в живота ни, не ние. Като ми ги подаде и осъзнах какво ни подарява, се разплаках. Казах ѝ какво са за нас морските кончета. Отделно мерките на Бога. Прегърнахме се и я благослових със нещо много лично, което тя копнее и за което вярваме, че ще се случи по най-божествения начин.

Разделихме се, обещавайки си кулинарна ваканция заедно, някъде из добрата стара Европа, която да кръстосваме за цяло лято.

Лори, чакам това лято, знаеш. Донеси го със присъствието си, като просто някой ден ни се изтърсиш ей-така „на гости без предупреждение“. Ще ти се зарадваме, и още как!