За мен

Зорница

Телом: от Добрич, България. Духом: от Небето! По душичка: весела, добричка.

Музикант по образование – пианистка, хоров диригент.

Поет, мистик, в добрия смисъл философ, влюбена във Бог.

Баща историк, майка българичка. Дядовци: изобретател и художник-музикант, баби домакини.

Детските години – в Добрич, гимназиалните във Варна, студентските във София.

2000-та се омъжих  за любимия ми – Николай.

2002-ра тръгнах да пътувам с него по море.

Стъпих в 78 държави. Познавам хора в 99. Всяка година стават повече и повече.

Автор съм на:

стихосбирка: „Пеперуди“ (2001),

5 пътеписа: Мореписи (2002), Мореписи (2005), Мореписи (2013), Мореписи (2014), Мореписи (от круизи),

философското книжле „Ни е“ (2008),

както и на превода на някои от книгите в The Message Bible: Еклесиаст – „Началният учител“ (2006), „Притчи“ (2006), „Песента над песните“ (2006). В няколкото псалма, които нарекох „Вътре Ни“ (2006) и особено в „Римляни“ (2008) и „Евреи“ (2010), които по-късно събрах в една книга, надвиших понятието превод, давайки на тези книги моя собствен глас, превръщайки ги във вдъхновена от The Message моя версия на текста им.

Себеизразявам се чрез отношението си към хората, чрез откровенията в книгите ми, чрез вкусовете в готвенето. Луда съм по начина, по който Бог влиза в устата ни и ни целува с всички аромати и текстури, които е създал за наше удоволствие! Обичам да интерпретирам тези целувки в нови и нови.

Да пътувам значи да живея. Да се връщам в България значи да съм аз.

Анн де Лесте

Вълнувам се от глобалното в най-глобалния смисъл на думата. Вълнува ме голямата картина, не толкова детайла. Имам ли нея, имам подреден и пъзела от малките парченца, затова не се ровичкам в тях. Правя разлика между душа и дух, затова мога да обичам безусловно. Обичам Бог, затова обичам хората, колкото и да са трудни и неразгадаеми от натрошаване. Но аз ги виждам Там, не тук, затова ми е щастливо да общуваме. Когато, обаче, ми дотегне от остри ръбчета и внимаване с докосването, се оттеглям в себе си и моя свят на взаимност и себедостатъчност в семейството, където аз и той сме всичко. Моето съкровище се казва Николай. Той е центърът на моя земен свят, така както Бог е центърът на съществуването ми изобщо. Обичам подредености. Не се долюбвам с хаоса, но го разбирам в свят дефектен по дизайн. Съвършенството е такова именно защото е независимо от несъвършенството. Дори поставено в неговия контекст, То продължава да е Себе Си, необезпокоявано ни най-малко от псевдосъществуването на дефекта. Това за мен е ГЕНИАЛНО. Определено гениалното е, за което Духът е обдарил душата ми да бъде лакмус. Наслаждава ме Доброто, в смисъла на Съвършеност. На нож съм с всичко черно, дори да знам, че тъмнината и т.нар. „нищо“ е свръх форма на Светлина и Всичко. Тук, поради изобилието от дефектност, било и тя зададена като условие за Нещото да бъде неизменно от повсеместността на нищото, аз съм Глас на Блаженствòто, като наша общочовешка оригинална и неотменима божествена същност и ще стоя винаги за Него и за нищо друго, колкото и умовете ни да биват всячески облъчвани със хуманизъм (когото, честно, намирам за недорасъл) или с религиите, които също стигат само донякъде  (изключвам хаховищините – те не стават дори за споменаване). С три думи: псевдото е псевдо. Аз съм за Оригинала, който е абсолют за красота и абсолют за неизменност. Анделесте съм.