За мен

Зорница

Телом: от Добрич, България. Духом: от Небето! По душичка: весела, добричка.

Музикант по образование – пианистка, хоров диригент.

Поет, мистик, в добрия смисъл философ, влюбена във Бог.

Баща историк, майка българичка. Дядовци: изобретател и художник-музикант, баби домакини.

Детските години – в Добрич, гимназиалните във Варна, студентските във София.

2000-та се омъжих  за любимия ми – Николай.

2002-ра тръгнах да пътувам с него по море.

Стъпих в 72 държави (не броя летищата и котвите). Всяка година стават повече и повече.

Автор съм на:

стихосбирка: „Пеперуди“ (2001),

5 пътеписа: „Морепис 2002“, „Морепис 2005“, Морепис 2013“, Морепис 2014“, „Морепис Ню Амстердам“,

философското книжле „Ни е“ (2008),

както и на превода на някои от книгите в The Message Bible: Еклесиаст – „Началният учител“ (2006), „Притчи“ (2006), „Песента над песните“ (2006). В няколкото псалма, които нарекох „Вътре Ни“ (2006) и особено в „Римляни“ (2008) и „Евреи“ (2010), които по-късно събрах в една книга, надвиших понятието превод, давайки на тези книги моя собствен глас, превръщайки ги във вдъхновена от The Message моя версия на текста им.

В момента работя по „ДНК Любов“.

Себеизразявам се чрез отношението си към хората, чрез откровенията в книгите ми, чрез вкусовете в готвенето. Луда съм по начина, по който Бог влиза в устата ни и ни целува с всички аромати и текстури, които е създал за наше удоволствие! Обичам да интерпретирам тези целувки в нови и нови.

Да пътувам значи да живея. Да се връщам в България значи да съм аз.

Анн де Лесте

Вълнувам се от глобалното в най-глобалния смисъл на думата. Вълнува ме голямата картина, не толкова детайла. Имам ли нея, имам подреден и пъзела от малките парченца, затова не се ровичкам в тях. Правя разлика между душа и дух, затова мога да обичам безусловно. Обичам Бог, затова обичам хората, колкото и да са трудни и неразгадаеми от натрошаване. Но аз ги виждам Там, не тук, затова ми е щастливо да общуваме. Когато, обаче, ми дотегне от остри ръбчета и внимаване с докосването, се оттеглям в себе си и моя свят на взаимност и себедостатъчност в семейството, където аз и той сме всичко. Моето съкровище се казва Николай. Той е центърът на моя земен свят, така както Бог е центърът на съществуването ми изобщо. Обичам подредености. Не се долюбвам с хаоса, но го разбирам в свят дефектен по дизайн. Съвършенството е такова именно защото е независимо от несъвършенството. Дори поставено в неговия контекст, То продължава да е Себе Си, необезпокоявано ни най-малко от псевдосъществуването на дефекта. Това за мен е ГЕНИАЛНО. Определено гениалното е, за което Духът е обдарил душата ми да бъде лакмус. Наслаждава ме Доброто, в смисъла на Съвършеност. На нож съм с всичко черно, дори да знам, че тъмнината и т.нар. „нищо“ е свръх форма на Светлина и Всичко. Тук, поради изобилието от дефектност, било и тя зададена като условие за Нещото да бъде неизменно от повсеместността на нищото, аз съм Глас на Блаженствòто, като наша общочовешка оригинална и неотменима божествена същност и ще стоя винаги за Него и за нищо друго, колкото и умовете ни да биват всячески облъчвани със хуманизъм (когото, честно, намирам за недорасъл) или с религиите, които също стигат само донякъде  (изключвам хаховищините – те не стават дори за споменаване). С три думи: псевдото е псевдо. Аз съм за Оригинала, който е абсолют за красота и абсолют за неизменност. Анделесте съм.