Ann de Lesté е моята духовна територия. Всъщност, отначало не беше Ann de Lesté (като име), а една дума – анделесте, която Иви ми предложи да разделя, за по-лесно възприемане от англоговорящите. За първи път чух тази звучаща ми така лъчисто дума през 1998 година в малко дунавско градче и по-точно в една местна църквичка. Там беше като във утроба – толкова уютно и щастливо. Повечето хора, дошли на събитието, наречено „В Него“, на което и аз за щастие се озовах, бяха от цигански етнос, което си носеше автоматично танците и музиката „като за последно“ (както казваме ние, българите, за подобни ексцесии). Докато тропаха хорото весели, засмени, някои възклицаваха гръмогласно: „Анделестеее!!!“, което ми звучеше досущ като „Наздраве!“ и същевременно: „Горчиво!“ Чувствах се на сватба, да ви кажа. Сватба, ама не каква да е, а циганска! Попитах един от викащите „Анделесте!“ какво е това и той ми разясни: „На цигански „анделесте“ значи „в Него, в Христос“. Ахааа… Разбрах къде се намирам. Оттогава насам се определям с тази „дестинация“, състояние, смисъл и същност най-вече. Разбира се, не бяха само танците и музиката. Те бяха Виното, в което открих Истината. Опиянението ми е от нея.