Night and silence

Обичам нощта. Обичам черното, макар и да не е моят цвят. Ако нямаше черно нямаше да е толкова тихо, че да чуем немия стон на страдащите. Когато си рус по душа, имаш сини като щастието очи и живееш на светло, си мислиш, че всички са като теб. Но срещайки се с черното на нощта някак си проглеждаш за собствената си светлина и преставаш да я имаш за даденост. Започваш да търсиш отговори.

Защо е черното?

Защо аз съм бяла?

Защо всички не са като мен?

Или са, но не знаят?

Защо не искат моето бяло, а се инатят, че било черно?

Защо не знаят кое е бяло и черно?

Защо изобщо трябваше да се родят във черното?

и т.н. цяла нощ.

Сутринта ме събужда в прегръдките на Отговора.

1
(Прегледи 87, за днес 1)

Leave A Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.