ИЗАБЕЛ, КОЛУМБИЯ

С Изабел си бяхме близки. Тя е топла и естествена. Като пулс е. Живее, както сърцето бие – не му мѝсли, не го усложнява. Сигурна съм, че ще успее да намери всичко, което търси, защото е интуитивна, не натиска нещата. А Боже мой, колко е красива… От -онези жени е, по които да си изгубиш акъла безвъзвратно. Едно към едно с героинята на Соломоновата Песен на песните, така изглежда. Дълга до кръста къдрава, тъмно кестенява, леко червеникава палава коса, рисуваща красив контур на изящната ѝ кукленска физиономийка. Раменцата ѝ са тесни, ръцете изящни. Гърдите просто идеални – и като размер, и форма, стоят деликатно и едновременно провакативно над тънката ѝ талия. Но акцента в цялата ѝ фигура, според мен е дупето-мечта – бразилско, но не по размер. От него се понасят надолу облите ѝ добре оформени бедра и пухкавите ѝ крачета от коленцата надолу с мънички стъпалца. Ходи котешки, поклащайки като шлейф косите си и усмихвайки се с мъничката си устичка-розичка в порцелановата вазичка на лицето ѝ… И като ти заприказва с този колумбийски акцент, с тези отревисти жестове, като ѝ се зачервят бузките и като ѝ заблестят маслинките… Не случайно най-разбиращия от жени измежду младите, си я взе за себе си. Моля се историята им да се превърне в нещо повече от страст. Много си отиват. Пихме кафе веднъж тримата. Видя ми се изключително зрял за годините си. И голям красавец. Стои тежко. Дано и да е мъж на място. Не знам, надявам се.

Тук романсите са нон стоп сериал на живо. Но не пиша за тях, защото са нещо твърде лично, не искам да навлизам в детайлите им. Знам всеки кой с кого е. А не искам да знам. Изобщо не ме интересува! Но те си казват. Избягвам да давам съвети, по-скоро задавам въпроси, за да може човекът сам да се разбере и да си прецени.

Естетичен лекар да си на този свят. Естетичен лекар, ама на всичкото отгоре и на кораб. Изабел си живееше царски тук с тази своя си професия. Но когато се прибра у дома, преживя нещо, което може да се нарече следкорабна депресия. Това е, когато след 9-те най-щастливи месеца, които си имал досега, си отидеш вкъщи и изпаднеш в онази реалност, от която си избягал. Корабът е всичко, което ти харесва – приятели, пристанища, купони, пари за всичките ти прищевки и отгоре, всичко наведнъж. Но ето, договорът ти свършва и се прибираш там, където ти е тъпо до полуда. „Няма го живота“ – така каза. Защото „животът“ ѝ беше тук. Никога няма да забравя с каква страст говореше за покупките си – напълни 4 грамадни куфара със скъпи дрехи (не от ROSS-a) козметика, обувки и бижута. Каза, че е похарчила всичките си пари не само за нов гардероб, но и за безкрайни забавления навън. Преживя на макс всяко пристанище, с всички туристически атракции и развлечения, които можеше да ѝ предложи. Каза ми: „Дойдох без стотинка и се прибирам без стотинка, но съм пълна с преживявания, които ще помня, докато съм жива!“ Това ѝ беше първи рейс. Тепърва ще пътува и ще трупа. Но като за първи път в широкото, наживя се, момичето. Защо пък не?!

0
(Прегледи 77, за днес 1)

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Страницата използва Akismet за да редуцира спама. Научете повече какви данни се използват..