Срещнах я в пералното. И веднага я харесах. Оказа се съпруга на 2-nd Executive Chef Стенли (индиец). Работеше като масажистка в SPA-то. Южноафриканка. От години работят за HAL. Имат седем годишна дъщеричка и още едно бебче на път. Християнка. От посветените на Христос, не заради религията. Имаше си личния опит момичето. Харесва ми, когато хората знаят защо и на Кого вярват. Номпи е от онези жени, които ще направят всичко за семейството си. Хич не е принцеса. Спукваше се от работа. Години наред. А дъщеря им – сама вкъщи, изгледана от майка ѝ… Жената е жена, тя не е мъж и не е хубаво да бъде. Особено, когато мъжът печели достатъчно. Номпи го разбра и дръпна в правилната посока с фокус към дома.

Тя е изключителна дама. Фен съм на красотата и невероятната ѝ женственост! Обноските, произношението ѝ, отношението ѝ към облеклото – всичко засвидетелстваше едно красиво ниво на себеуважение. Никога и в нищо не стоеше евтино, макар и да е обикновено африканско момиче. Необикновеността е дар, който тя определено притежаваше. Този вътрешен финес освен онаследен, според мен беше резултат от нейната духовна извисеност. Когато човек стои за оригиналното Добро, за не просто ценното, а за безценното, от него винаги ще лъха на Другореалност. И Номпи и Нага си приличаха по това тотално предаване на Другореалността. Те се бяха зачеркнали, макар и по един красив начин. Но сега Бог взе ръката им във Своята и заедно се написаха отново – с нежен бащенски почерк и детско доверие, че няма лошо да напишеш името си и да му се усмихнеш.

Освен първото ни съвместно плаване, докато тя работеше, имахме още едно, когато беше със статут на придружаваща съпруга, като мен. Тогава имахме достатъчно време да бъдем заедно с часове наред и да се обдарим една друга всяка със каквото е била дарена свише. Нарисувахме едно красиво бъдеще, сгънахме го като хартиена лодка и го пуснахме по водата, Бог да го изпълни, ако и както Му хареса.  

Обещахме си гостуване в България. Иска да покаже на дъщеричката си истинската зима. Ще ги водим по планинските ни курорти. И ще плуваме в басейна, като дойдат и на лято.

Искам да събера всичките си приятелки с децата им на женско гости и да си прекараме поне седмица заедно. Тук намерих разкошни приятелки – повечето чернокожи. За мен те са и ще си останат върховната раса, върховната душевност и темперамент, върховната Вяра и експресия на тази Вяра. Искам да им благодаря за приятелството ни и да продължа да им се наслаждавам, като им устроя незабравимо парти у дома, на хълма над Албена. Ники е съгласен, стига да се командирова някъде. „Вие си се налудейте. Аз няма да ви издържа!“ Не знам. Говоря го това, ама дали наистина ще мога да прекарам седмица без Ники. Едва ли. Нищо де, все едно сме го направили.