МИЛЕНА, МАКЕДОНИЯ

Руса кукла Барби със ситно къдрава коса. Весела, добричка, винаги усмихната и въпреки, че изглежда на момиче, има зрялост на жена, на майка и съпруга не на кой да е, а на самия Дима, заместник House Keepeng Menager-a. Той е украинец. Живеят си в Украйна с двете си дечица. Няма такъв мъж. Толкова сериозен в добрия смисъл на думата. Надживял всичко и всички. Фокусиран единствено в жена си и децата си. Нищо не може да го впечатли. Само с Ники мога да го сравня в това отношение.

Миленка ми остави нежни, но и веселички споменчета. Постоянно се засичахме някъде или излизахме заедно. Срещата ни в Козумел една прекрасна пълнолунна нощ беше от онези моменти, от които си правя хербарий. Много ѝ благодаря, че когато Ленка си отиде, те ме приютиха с Димата на тяхната маса и си вечеряхме заедно, да не съм самичка. Тогава ги усетих от онези семейства, с които на Ники ще му е приятно да бъде заедно. Те не натоварват с нищо. Не парадират с нищо. Хората, които са надскочили нещата си личат. За Ники те са най-идеалната компания. Аз все още се вълнувам от интересни хора, търсачи, артисти, генийчета, супер екстремални, центъра на вселената, винаги шумни, свръх забавни – абе, като мене. Но Ники обича само мен от този вид хора. Другите го натоварват. Затова си мисля, че тези двамката, които живеят „след края на всичко“, страшно ще му допаднат. Те са като него. Едно към едно.

С Миленка никога не се знаеше на какъв точно език си говорим – беше смес от македонски, български, сръбски, руски и английски, за по-лесно. Като говориш цял ден на английски, не можеш рязко да привключиш на друг, но успявахме някак. Караше ме да говоря на български, защото тя е живяла в София и разбира езика ни идеално. Абе беше смях. Ако някой ни чуе – „Тия не са наред, да не могат едно изречение на един език да изкарат“, ама карай да върви. Обичам добрите хора, а Милена е точно такъв човек. Отговорен, честен, съвестен, коректен, забавен. Боже, голяма красавица, а толкова зряла – все по-рядка комбинация. И как се гиздеше. Понеже работеше в магазините, беше заместник управител, всеки ден се появяваше в различни шикозни тоалети, извайващи и без това изваяното ѝ тяло. А в гала вечерите като се гримираше като кино звезда и като се накачули на тези ми ти токчета с Димата до нея в гала фрака – абе, супер двойка! Искаме да ходим с тях в Монтенегро на почивка. Задължително! Обещали сме си го.

Миленка винаги ни засичаше с Ленка на закуска и страшно се забавляваше с нашите отрупани трапези. Всеки път, подминавайки масата ни, казваше: „Ай-ай-ай! Опять сультанский завтрак“. Какви дни бяха, как отлинаха… Но други кацат.

А сега слушайте, какво ми сподели Миленка от най-най-личен опит – висшата сапунка! Чудех се дали да я споделям, че звучи доста ниско, но само заради абсурда, ще го направя. Ето я историята вкратце.

Нейни познати са женени от 10 години. Една вечер мъжът се напива и без да помни нищо, преспива с най-добрия си приятел. След случката, вместо да не помнят, вземат, че се влюбват, че и се женят, моля ти се, и до ден днешен си живеят двамката. А горката жена, толкова обичала мъжа си, че въпреки изневярата, срама, и всичко, му заявила: „10 години с тебе и накрая нищо. Няма да я бъде тази! Искам дете. Ще ми дадеш дете и тогава ходи си живей, с когото искаш.“ И онзи се съгласил. Хоп, момиченце. На 5 годинки е в момента. „Животът, Зори, е повекйе от шпанска серия (испански сериал)!!!“ – както каза милата ми дружка. (И тук аз просто се побърквам да се смея, за вас не знам).

Остави това, сега друго. Още по-близо до нея, дето се вика, в къщата ѝ. Родителите на мъжа ѝ са разведени от 8 години, всеки си има любовник, но живеят под един покрив, в една стая, спат на ъглови канапета един до друг – първи приятели, винаги заедно, всичко си споделят. „Е, ово що йе?“ – превключва на сръбски Миленка с широко очудени сини очи. После на български и пак на сръбско-македонски: „Не можеш го разбра живота, Зори, прежда на кълбо! Ама ни е йедан цвет. Кой после кой ке ти докара, вèлика йе секреция…“ Ох, падам, падам само като се сетя как разказваше и как се кококреше и клатеше къдриците.  

В Милена, както и в Ленка и Здравко, за които тепърва ще разказвам, също и в другите украинци, сърби, черногорци и румънци, намирам онова наше нещо, нашия добре познат живот. Докато в приятелите ми от други краища на света и особено в BBKing’s-овете, преживях на живо онези чудесии, които само по филмите съм гледала. Не е верно, че сме синята планета. Колко шарено е това ми ти кълбо…?

0

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Страницата използва Akismet за да редуцира спама. Научете повече какви данни се използват..