ЛЮБИМАТА МИ ДЕСТИНАЦИЯ!
На мига бих се преселила да живея тук завинаги! Но както каза Ники – на първия ураган ще заприпкам към Европа. Намерих познати лица – възрастния капитан с белия мустак – над 80-годишен е, но още работи. Другият човек, който много харесвам е, човекът, който плете шапки от палмови листа. Засякохме се в марината, беше с негови приятели. Да видиш същите човечета, същите любими местенца и живота, ЖИВОТА, който си тече тук по баровете и крайбрежната, по Дювал и кафенетата на столицата, както я нарича Ърнест – родно някакво такова. ТУК ДИШАМ, ЖИВЕЯ, ЛЪЧА! Разбрах кое е мястото ми под слънцето – марините на света. Хора, няма такава свобода като тази из марините! Тук мирише на на щастие без край, едно перманентно, неизличимо ЩАСТИЕ да си едно с морето и неговия неустоим безкрай. Ще се живее на лодка, то е ясно. На там вървя стремглаво!

Насладете се от все сърце на светлината, топлината, уюта и нежния полъх на синьо, към който всички сме толкова чувствителни. Прегръщам ви един по един – всички мои любими специални! Не мога да пиша поотделно, на лични, но вие ще усетите любовта ми, знам. Поздрави от Ники, който се чувства чудесно в работата си. Прекарваме си повече от върховно, безкрайно благодарни и тихи от поклонение, от целуване с Целуващия ни със всеки Свой Дъх – БОГ, нашата екстремно удоволстваща ни любов. До следващия албум!

виж снимките тук