Маджид – Холандия

За него, както ми беше писал веднъж, аз съм „дясната ръка на архангел Гавраил“, каквото и да значи това (явно нещо значимо ще да е). Той пък какъв светец ееее…

По гражданство холандец. По ген арабин, от марокански произход, с малко черна кръв от африканските му корени, колкото за разкош. Харизматичко в своите едва 26. Свръх интелигентен – интелектуално и емоционално – рядко срещана комбинация. Винаги има какво ценно да каже, ако ще и 10 часа да говори без прекъсване. МОЗЪК! И Душа като епоса на Шехерезада.

Понасящ последствията от расизма, откакто се помни. Не можете да си представите какви истории ми е разказвал от детството си досега. Няма да навлизам в детайли. Но не мога и не мога да го побера това нещо, как дори във 21 век за някои, хората с различен от бял цвят на кожата са второ и даже 2222 качество! Получавал е отказ след отказ от работа на длъжности, за които покрива всички изисквания, освен това да е бял. Само заради това и никакво друго обяснение, са го отхвърляли сто пъти. И даже са му казвали в очите: „Ако не беше мароканец…“!!! И това се заявява на второ поколение гражданин на Холандия, роден и израснал в Ротердам. Добре, че HAL e американска, та са го наели.

На времето, пък, са отказали холандско гражданство на дядо му, въпреки че е прекарал целия си съзнателен живот в Холандия, с всичките данъци, които произлизат от това. (*Между другото холандците са ужасно ограбвани откъм данъци. Почти всички от колегите на Ники, които са холандци, живеят извън Холандия, именно заради това.) И защо не са дали гражданство на дядо му? Защото по време на Втората Световна се е биел на страната на СССР, докато Холандия чинно се е предала на Германия.

Не знам как се живее с това от поколения да бъдеш репресиран, да си вечно смятан за втора ръка човек. Ходи облечен само в костюми, винаги лъснат, винаги с възможно най-късо подстригана брада и съвършено направена коса, обувки, нокти, вежди, всичко – като от кутия. Защо? За да изглежда представително, не съмнително. И въпреки това, постоянно минава специална проверка по летищата… Нарочно сложих тук негова снимка, на която е облечен неофициално, защото всеки има право да бъде човек в ежедневно „облекло“. Аз съм особено чувствителна към това да бъдем просто човечета. Както и да е. Да не се отвличам.

Мястото, на което се срещаме с Маджид, е място на вяра. Той познава Бога така красиво, както аз в началото. Казах „в началото“, защото, вярата му тепърва има да разгръща красотата си и в дълбочина и ширина, не само във височина. Знам, че с годините ще достигне своята навсякъдност. Но онова съвършено посветено „Аз и Бог ведно“, което изповядва с живеенето си, вече е положило основата на всичко, което то ще изгради за в бъдеще. Най-много в него ме впечатлява детската чистота и смирение, които са основните виновници за неговата пищна зрялост във всяко едно негово дело или отношение. Този вид зрялост според мен е един от най-големите дефицити на нашия свят. Веднъж ми рецитира Руми на арабски, съвсем да се побъркаш! Такива са светове над нас, простосмъртните бледи.

Искам, когато станем много стари, Маджид да ни навестява. Но и преди това ще сме заедно, разбира се, защото освен че го обичаме, има и толкова, за което да го уважаваме.

0
(Прегледи 107, за днес 1)

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Страницата използва Akismet за да редуцира спама. Научете повече какви данни се използват..