АЛИНА, РУМЪНИЯ

С марковите дрешки, направените мигли, чанти, токчета и фешъни безкрай.

Беше мениджър на СПА-то. Красавица и още как. И подчертано секси. Самочувствие, маниери, пози. Като минаваше, всички се обръщаха. Сладкия ѝ говорен дефект очовечаваше съвършеното ѝ лъснато излъчване. Не се хранеше с подчинените си. Държеше се шефски. Не ми беше по вкуса. Но въпреки това, когато се разделяхме, ѝ казах: „Благодаря ти, Алина, че донесе твоята красота. Ти си вдъхновение!“ И бях искрена. Защото колкото и да ми е чуждо кифленството, толкова и неговия макар и преувеличен, макар и неуцелен стремеж към красота, ми е приятен. Ако е със мярка, честно казано го предпочитам пред хаховския вид на някои „интелектуалци“ с вид като след гроба. Култа към външното, обаче, към консумирането като център на „съзнанието“, ми е брутално безакълен. Да се знае.

0
(Прегледи 70, за днес 1)

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Страницата използва Akismet за да редуцира спама. Научете повече какви данни се използват..