С марковите дрешки, направените мигли, чанти, токчета и фешъни безкрай.

Беше мениджър на СПА-то. Красавица и още как. И подчертано секси. Самочувствие, маниери, пози. Като минаваше, всички се обръщаха. Сладкия ѝ говорен дефект очовечаваше съвършеното ѝ лъснато излъчване. Не се хранеше с подчинените си. Държеше се шефски. Не ми беше по вкуса. Но въпреки това, когато се разделяхме, ѝ казах: „Благодаря ти, Алина, че донесе твоята красота. Ти си вдъхновение!“ И бях искрена. Защото колкото и да ми е чуждо кифленството, толкова и неговия макар и преувеличен, макар и неуцелен стремеж към красота, ми е приятен. Ако е със мярка, честно казано го предпочитам пред хаховския вид на някои “интелектуалци” с вид като след гроба. Култа към външното, обаче, към консумирането като център на “съзнанието”, ми е брутално безакълен. Да се знае.