КИМ, САЩ

– накратко от Кимбърли е момичето, което ИСКАМ за приятелка! Бяхме много кратко време заедно, но от първата ни среща знаех що за мегабомба е тази ми ти свръхлудетина! Афро-американка. Висока, стройна, няма 30. Темперамент точно като моя на нейната възраст, но с добавена стойност от африканските ѝ корени – и тука вече става експлозивно! Няма контрол! Няма задръжки – всичко е на макс! Артистизмът ѝ пронизва галактика след галактика – не може да се спре и в космоса – избухнал е със скорост, непозната досега – продължава пътя си безкрайно! Е, това е Ким – една космическа стихия с неподозирани и от Създателя си параметри.

Беше колежка на Галинка. Хранеха се заедно. Така се запознахме. На масата ли е със нас – шоуто е гарантирано. Не, хора, не сте виждали такова нещо. Мога да го сравня само с най-интелигентно смешните афро-американски актьори, които съм гледала в супер комедии. Като говори, има едни тикчета, от които се наелектризираш! Всяка мимика е за ОСКАР! Всеки поглед! А, и онова леко кривогледото нещо, с т.нар. от нея „lazy eye”, което имала от детските години. Понякога ѝ избива, като почне да изкипява от емоции. Боже, да живее черното!!! 100 пъти го казах, знам. Но от всички хора, които срещнах по корабите – тези са ми най-най-най-любимите! Те не са от този свят. Дори не са от Млечната Галактика. Тя е бяла. Те са от далечния безкраен черен космос, където на частно парти са събрани най-харизматичните създания! Бог си ги е направил по поръчка на най-лудото си Аз.

Ким говори професорски американски! И като начин на изразяване (страшно е начетена, чете безспир, ще ми даде списък с нейните любими), но и чисто фонетично. Всяка съгласна звъни. Всяка гласна е като по  учебник. Каза, че навремето майка ѝ много държала да учи всяка дума с точното произношение и да изговаря всичко съвършено правилно. Браво на жената! Ето дъщеря ѝ – няма грам от южняшкия акцент. Въпреки че, може да говори и на него. И тогава става оле-мале. Падаш, падаш. Ох, искам го това – да ми е пред очите и в ушите постоянно! Като разбра манията ми по расата им, Кимбърли чистосърдечно ме покани да стоя колкото си искам у тях, във… Джорджия(!), да ходим колко си искаме на черната им църква, да припадаме колкото си искаме и да дивеем в Славата докато дъх не ни остане. Ще ме запознае с всичките си братовчеди, с цялата рода – ще си отвзема от тяхното, като толкова съм го харесвала – така ми каза.

Питах я тези номера по църквите наистина ли са спонатанни или са вече заучено поведение. Каза ми: „Баща ми е пастор. Ела, виж, прецени. Но аз мога да ти кажа, че поне в нашата църква хората така преживяват нещата, защото има Кой да им ги причинява.“ Оле-майко. Тука съм у нас. Подпали ми се чергичката. Газ за Джорджия веднага!

В нея не харесах само едно – това, че всяка мисъл от главата излиза през устата. И че преувеличава дори собствените си усещания. Преекспонира и не рядко губи мярката в необузданото си чувство за хумор. Знам я. Същата съм. Едно към едно. С годините ще улегне и ще помиряса, но не в повече отколкото ти трябва, чуваш ли ме, мила? Не се изтривай, само леко се среши 😉

0
(Прегледи 55, за днес 1)

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Страницата използва Akismet за да редуцира спама. Научете повече какви данни се използват..