ГАЛИНА, УКРАЙНА

Украинска брезичка на 36, изглеждаща на 20. Работеше в Shore Excursions. Познавам я от Ню Амстердам. Но там нямахме време да се сближим. На Конингсдам го направихме. Много се зарадвах да я видя тук. Не съм си мислила, че това момиче ще ме хареса, камо ли, че ще прекараме толкова време заедно, още повече – че ще ми сподели такива дълбоко лични неща. Тя има много сериозно излъчване на жена, която тежи на мястото си. А е толкова крехка – има-няма 50 килограма. Балеринка! С тъмно руси хубави коси люлеещи се чак под кръста. Котешки очи, котешка усмивка. Изящна, винаги с изправен гръб, върховните крака, винаги на токчета. Без грим изписана красавица. Обичаше да ме пита за работата ми по книгите. Слушаше с интерес. Тя чете. Много чете. И винаги е чела.

Не подозирах, че в това мило момиче може да се таи такъв един звяр, но тя ми го призна. Била е, преди години. Не можех да повярвам какво ми изповяда. Да си бил изцяло там, а сега да си изцяло тук – да си се видял и да си се преместил – голяма работа. Малко хора са уволнявали злото в себе си. Повечето са слепи за него или пристрастени. Но тя не. Била е домакин на нещо, на което не е трябвало да отваря врата, изпатила си е, научила си е урока и сега живее другаде, на чисто. Толкова утаена мъдрост не бях виждала. Затова писах по-горе, че когато рушим, не знаем какво градим. Е, Галинка – пример като от учебник.

Преди невероятната сила и прозрение, което се иска за това, през което е минала, в нея уважавам верността ѝ към Доброто. Но я уважавам повече отколкото в онези родени добри хора. Защото едно е да си по природа такъв, друго е да се претвориш в това, което уважаваш, бивайки пълната му противоположност. Ето как един „неверен“ човек може да бъде верен. Дори и докато е неверен… Точно, когато е неверен… Това са велики работи. Тайни. Пипане на Онзи, който единствен е упълномощен да борави със сърца и със съдби.

Вярвам за милата ми Гáлинка, че ще стъпи на един етап в живота си, който ще ѝ подари светлината, която неистово жадува. Колкото и сияйно да беше това момиче чисто физически, вътрешно ми приличаше на онази едва мъждукащата светлина по кратер на вулкан, способен да изригне всеки миг, но незнайно защо отлагащ със години да се поразшава. Има хора, при които животът тече не праволинейно, а като река, криволичеща из дефилета. Други, като че ли с щракване на пръсти получават всичко наведнъж. Мисля си за стойността на дългочаканите радости – колко по-улегнало подхождаме към тях – не за едното консумиране, а с онази тежка благодарност, която ни прави никога да не допуснем вземането им за даденост. Галя, може би не осъзнава, каква красива перлена душа извайва в себе си с годините, в какъв човек ще се превърне в своите 40, 50, 60 и т.н. И може и да не преполага колко много ѝ се пише. Но заради тази посветеност към Доброто, ще пожъне превъзходно, сигурна съм. Защото сее много надълбоко, много качествено зърно. Жътвата е близо, мила, усмихни ѝ се, помахай ѝ J 

0
(Прегледи 137, за днес 1)

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Страницата използва Akismet за да редуцира спама. Научете повече какви данни се използват..