America’s Test Kitchen шеф
Тя и Ким вървяха в комплект. Колкото онова е скъсан кабел с милион волтаж, мятащ се насам-натам неконтролируемо, толкова пък Линдзи е примерена. Готвач – каква да е? Дама и половина, шик, бръснач. Особено елегантна и изключително женствена, при все едрата си физика. Доста е висока, но стои стройно. Притежава онова неподражаемо благородство и наследствена интелигентност, която не можеш да си прибавиш по никакъв друг начин. Тя е бохем, но с мярка. Всичко трябва да е с мярка – това е тя.
Въпреки че интелигентността ѝ е, което прави първо впечатление, за мен най-красивото във нея е нейната добронамереност и чистоплътност по отношение на човечността. Стои тежко, знае си цената, но никога не стои високо. Не. Винаги се чувстваш погален в нейното присъствие. Любимият ми вид човек.
Вечерите ни заедно четирите – те двете с Ким, Галинка и аз, са достойни за филмиране. С такива хора, разговорът винаги е интригуващо завихрен, темите са повече от „моляяяя?!“, емоциите винаги са извън скалата. Но качеството, Боже – начинът по който се шегуваме или дълбокомислено ровичкаме, нивото – страшна работа! Отдавна не бях попадала на толкова висока топка – от студентските години, може би.
Последния ми карибски рейс на Конингсдам прекарах отново с Линдзи. Ким и Галя си бяха отишли. Всяка вечер в 19 вечеряхме заедно. Тогава най-много се сближихме. Какво удоволствие е да познавам тази жена… Не мога да говоря за него. Мога само да го обобщя с думите от заглавието на книгата, която Линдзи ми подари на раздяла: „Как да ядем праскова“ (*готварска книга на ……… )
0