САВА, ЧЕРНА ГОРА

– черногорец от Подгорица.

Дошло момчето свят да види, па макар и да работи фотограф. С образование на режисьор, с 6 написани сценария. Единият ми преразказа – автобиографична драма (така прозрях), макар и написан като трилър.

Висок, кокалесто слаб, с ведри синьо-зелени очи, гъсти прихлюпени мигли, лъскава черна коса, млечно бяло лице, издължени черти, озаряваща усмивка. Доста умен, с мярка гей, от тези сладките. Не парадира, не евтинее, просто си е който е, по някакъв неистово бохемски свръх чаровен начин. Да говориш с него всеки път е върха на удоволствието. И не интелектуалничи. Към всичко подхожда с онова безмерно надарено с вкус чувство за хумор, от което Зорито припадаше. Малко, сладко момченце на 23, което се очертава да се превърне във висококласен джентълмен. Тримата с Ленка си бяхме дружки. Но Сава си имаше своя личен живот, на който много държеше. Беше майстор на това, ако се нуждае от усамотение, да те държи на разстояние, без да те обиди. Искаше си своето пространство и си го защитаваше докрай. 

Споделяше каюта с най-ужасния съквартирант – Лари – мръсен и разхвърлян американец, безкрайно студен и вечно начумерен човек. Може и да е страхотен, но не ми се отдаде случай да го разбера. Следващия му съквартирант беше благословението свише – Франсис, индиец по народност, по душа: нежен летен ден, свръхчист и подреден. Стаята им вече е неземен рай от чистота и ред.  

Сава ме вдъхнови да напиша сценарий за филма, който бих искала да гледам. Както си закусвахме веднъж (по султански, разбира се) и разговаряхме разгорещено за това какви сме образи и той, и ние с Ленка, и Горан и още тукашни типажи, внезапно се изпълних с онова чувство на неотложност, което ме спохожда при висше вдъхновение. Затова станах, извиних се, че тръгвам така рязко и им казах: „Имам идея за филм, отивам да я напиша.“ Прибрах се в каютата си, и за 3 часа и половина написах героите и историята на „4 famiLies, 8 famiLiars“ – с всички главни 8 персонажа и още 4 в допълнение, задаващи условия за написване на продължение на филма. По-късно, вкъщи, написах и втората му част. Написах го за любимите ми актьори. Пишех героите си всеки за конкретния актьор, но вмъкнах Горан, Ленка и приятелят ѝ като актьори с измислена за тях история. Получи се пленително чаровно, хитро, смешно, романтично, мъдро, леко криминално, ексцентрично за пикантност – идеалното касово филмче, което да направи всички ни свободни откъм грижи до края на живота ни. Остава Бог да го реализира. На нас ни е дадено да си фантазираме, а на Бог да превръща фантазиите ни в Реалност, ако прецени, че това ще е ок. Той си знае. Аз се доверявам 100%.

0
(Прегледи 59, за днес 1)

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Страницата използва Akismet за да редуцира спама. Научете повече какви данни се използват..