Солиден мъж във своите 60. Белокос индиец, с бял мустак. С най-добрите, яки, бащински ръце. С поглед, който целува и усмивка, която пее. Всяка вечер редом до Руби. Куче пазач. Руби-грижител. Не знаех, че такъв вид хора съществуват. Имах ги за измислен персонаж, плод на въображението на талантлив автор, който е създал героя си тип: „идеалния човек“, заради който точно издателството е отказало да публикува романа му под предтекст за недостоверност и едностранчивост в характера на образа. Ха-ха-ха! Няма по-добър Автор от живота! В позиция ли си да вдигаш пръст и да го поучаваш кое какво е и защо не ти харесва? Ето, че идеални хора ИМА. За нещастие или за щастие, кой знае – те винаги са идеални спрямо другите и никога за себе си. Все още не съм намерила човек, който да уравновеси везната между тези двете. Въпреки цялата си неописуема небесност, Нага позволи на хората да го смажат дотолкова, че да напусне кораба на носилка, в линейка, с опасност за живота му. Когато само трупаш, трупаш лошото – то все от някъде излазва. Не бива така. Не може да обичаш Бог и Истината, а да пропуснеш Мъдростта да поставиш себе си – най-святото на Бог, на първо място! Може, но няма да е правилно. Може, но ще те съсипе. Аз съм за Живота, не за разрушението. Но знаем ли какво градим, когато разрушаваме? И дали всичко е толкова категорично дефинирано? Със сигурност не. Защото само Бог вижда голямата картина. И все пак правилата са си правила. Изключенията са за познавачите, които могат да си позволят да правят нещо повече от това, което е познато. Така че, Нага остава една огромна загадка за мен, малкото Зори. Но и огромно „ДА!“ за Анн де Лесте, заради доверието, което имам в Бог, че прави всичко по сценария си с перфектността на Господар на всички светове. Така или иначе този човек не беше от нашия свят. Беше най-голямото изключение от всички правила! И все ми подаряваше по нещо, като се видим. Най-трогващото беше, че нещата бяха от личните му запаси за кораба. Индийски чайове. Не знам колко вида. Всеки от тях опитвах за първи път. И всеки път примижах от удоволствие след всяка глътка. Бяха като идеалната фантазия… Или не чай, а друго – сапун, например – кръгъл, елегантен, в специална опаковка, подушиш ли го, озоваваш се във приказка. Каза, че е най-доброто качество сапун, най-добър за кожата, забравих как се казваше, нещо специално беше. Постоянно ме учеше как да се грижа за тялото – за това или за онова, какво да ям, кога и как, как да се разтягам, колко да се движа, показа ми и един вид ходене в осмица. Но всичко това с отношение на свобода – ако искаш, както искаш, когато го почувстваш. Той е идеалният инструктор – нежен, спокоен, педантичен, систематичен – БАЩА. Най -много от всичко ценях благостта му. И кучешката му преданост към тази Благост. НЯМА ТАКОВА НИВО НА БЛАГОСТ и на преданост към нея!!! НЯ-МА! Бог ги е създал специално за Нага да си ги населява!

Не ме допуснаха до линейката, въпреки че много исках да се сбогувам с Нага. Американците са жестоко стриктни в процедурите. Отведоха го, лекуваха го седмица във тяхна болница и го транспортираха до Индия, където в момента се възстановява. Руби ме държи в течение. Те се чуват. Здравето му вече е значително подобрено, няма страшно. Но не трябва да работи повече. Той си има всичко, но работеше, за да помага на синовете си, които са в Лондон. Единият вече трупа стаж като навигатор, другият все още учи за такъв. Въпреки че никой не иска нищо от него, нали знаете родителите – все да помогнат, всичко да си дадат. Според мен децата не бива да застават като приоритет преди съпруга(та). Още по-малко пред собственото здраве. Много му говорих за това, че жена му заслужава да го има до себе си и да му се радва в оставащите им години. Стига блъскане. Дано да се кротне и да се наслади на живота с любимата си, както той я нарича. Каза, че Бог много го обича, щом му е дал най-иделната жена. Колко красиво е това? Колкото Нага.