Написаното е копнеж. Копнеж по разкриване, откриване и сливане. Сядане на пясъка на идеалния плаж. Любуване на съвършената красота. Завършеност. И покой.

22 години път до плажа.

Всяка тема от поднесените тук би могла да бъде една хубава, голяма, тежка книга. Би могла да е едно обстойно и детайлно наблюдение отвътре и отвън, отвсякъде.

Но аз исках да събера цялото в стрък от пролетен цвят. А ти може да си представиш дръвчето с всичките му гальовни цветове, поляната в подножието на планината, здраво държаща в мъжките си ръце континента и въртящата се с него планета, прегърната от галактиката, нежно разширяваща вселената със своята музика. А по-натам безвъзвратно ще потънеш в Този, по когото трепти и вселената, и истинския свят и всичко.

Ще намериш толкова колкото искаш. И може да напишеш приказка. Или да дочуеш песен. Може да си песента или „несъзнателно“ да си я тананикаш.

Ние с Мими, докато седяхме на плажа написахме това. То е за

Бог, времето и извън времето, кръста, основата, волята, падението, дявола, църквата, спасението, покаянието, праведни и грешни, стария и новия човек, оригинално естество, Библията, тайната, любов, болка, разочарование, „всичко свърши“ цялата картина, наслада, невъзможно, църковните неща (враг, демони, ада, грабването, заедно, полагането на ръце, петкратното служение, пост, молитвите, „Исус плати“, освещението, чудесата и знаменията, авторитетите), земните неща (властта, брака, интимността, секса, развода, децата, родителите и роднините, приятелството, парите, работата, здравето, евтаназията, самоубийството, наркотиците, хомосексуалността, убежденията, религиите, фанатизма, даването).

А един друг път, преди плажа, бяхме на Реката. Там написахме „Кой е човека от Римляни 6-та глава“. Първо, да поясня какво е това „Римляни“. Това е писмо на апостол Павел до християните в Рим. По-късно то се превръща в една от книгите в „Наследството ни“. Ние наричаме „Наследството ни“ Новия Завет, втората част от Библията. Обичаме да го наричаме така, защото Новият Завет се занимава с делото на Христос. А Неговото дело на Кръста спрямо нас не се принизява до завет или договор, до някаква си сделка между двама. То е генетично онаследяване на естеството на Бог в нас.

Та за Римляни 6-та глава. Една наша повече от приятелка, Уини Банов, беше написала книжле „Кой е  човекът от Римляни 7-ма глава“. То ни вдъхнови да напишем кой пък е човекът от 6-та глава. 6-та, 7-ма и 8- ма глава от писмото на Павел до римляните са основоположни за християнската доктрина. И не само. Те са ключ към тайна врата. На ключа пише „Съразпнат, съпогребан, съвъзкресен“. Когато Бог ти покаже Вратата, разбираш, че ключът не е само сувенир, а има своето предназначение. Завъртвайки го в ключалката Христос, се отваря цял един нов свят, в който се оказваме водени. Затова започваме да виждаме останалите световете подредени по местата им. И вече не е хаос. А смисъл. Вече разпознаваме защо Бог ни е чел точно тази приказка за лека нощ и какво издава сладката Му усмивка докато ни е галил спящи. Децата имат нужда от здрав сън. А докато спят телата и душите им, духът им се разхожда със Баща си там, където е. За смешност, като се събудят, не помнят нищо. Докато пораснат. Тогава започват да препращат реалности към нашата илюзия.

Втората част на това книжле е поглед към нашето пространствено-времево измерение, към екрана на „Падение-спасение“. Това е филм за този свят, положен в истинския Свят. „Кои сме ние според Римляни 6“ ни среща с въздействието на Христовото дело на кръста върху нашите животи тук, откривайки ни истинската наша същност Оттатък. Тази закачлива игра на тук и там е много забавна, ако си бил там. А ти си бил. И аз. Ние всички сме тамошните местни.

Нека предговорът не става по-дълъг от микроскопичното книжле. Да влезем най-после в Океана! Водата е чудесна за плуване.

***

из първа част

Ние вярваме в Бог, който е Личност без начало и край на съществуване.

Бог, който е в неразлъчно единство с всички.

Бог, от когото никой не може да бъде отделен.

Бог, който е съществуването на всичко и всички.

Ние вярваме, че пространствено-времевото измерение не е определящо за вечното ни съществуване, защото преди и след живота на душата и тялото ни в този свят, ние сме един дух с Духа на Бог – от винаги и за винаги.

Ние вярваме, че Кръстът е събитие извън време и пространство, което се осъществи и в нашето измерение, за да ни разкрие истината, че Бог е едно с нас от вечност и до вечност.

Основата на цялата ни вяра е единството ни в Христовата смърт, погребение и възкресение.

Затова вярваме в една воля – волята на Бога.

Вярваме в Нейния абсолютен и повсеместен суверенитет.

из втора част:

Ние сме излежали смъртната присъда на нереалното си естество в гроба на Христос.  

Ние с радост четем некролога на старото ни „себе“.

Това вече не е дефектността, а Христос в нас – оригиналната ни същност.

Ние сме Новият човек – роден от Бога съвършено свят и праведен.

Ние сме богочовеци.

…

Ние сме тези, които винаги имат мазно от Aгнешко около устата.

Ние сме тези, които отдалеч миришат на 2000 годишно отлежало „Кърваво небе“.

Ние сме тези чийто живот е вечния екстаз.

Ние сме тези, в които Христос не е ембрион, а явен в целия си ръст.

…

Ние сме цялото човечество, на което Бог даде право да изяде жертвата на Агънцето. Със свята кръвожадност целия човешки род разкъса тази Плячка, без да остави дори едно парченце неизядено, затова в Неделя в гроба тялото го нямаше.

Ние изпихме до последна капка кръвта от кръста – виното „Живот на Бог“, циркулиращ от века и до века в нашите духовни вени.

За нас „портите на Ада“ са една  мъничка прастара селска портичка, ръждиво скърцаща от вятъра.

1