НА ГОСТИ ПРИ ХЕМИНГУЕЙ

Като за последен път в любимия ни Кий Уест, решихме да си подарим някакво десертно преживяване. А какво по-десертно от

къщата на Хемингуей? Затова, ето ни на опашката пред нея. Чакахме десетина минути. А друг път сме виждали опашката да стига до 2 пресечки дължина, което значи, че се чака с часове. Но ние нали сме си късметлии – само 10 минутки, прекарани във нежни гушки и ето ни отвътре.

Какво видях – няма смисъл да предавам. Какво усетих да. Ще кажете: „Е, стига си прескачала! Дай малко и детайл.“ Но защо ми е да пиша за удобствата и уюта на дома му, за неговия прекрасен дизайн, създаващ усет за аристократизъм? Добре, красотата на градината – рай, какво да кажа? Семплотата на изискаността, която винаги е мярката. Прелестната импресионистична светлина измежду пищната тропическа растителност, примижащата мараня във въздуха обсипан като със кристалчета от проблясващите милиони пърхащи мушици. Момичета-китайчета-туристи – кукли порцеланови от плът и кръв на пейчица под чуден храст с развяти от ветреца копринени коси от ужким черно, но със слънцето палуващо из тях. Аления жар на розите, дъгата от цветя по алеите наоколо, ароматите на тропик и история. Дърветата – с корони, по-величествени от на императори. Проскърцването на годините, докато пристъпяш в тях. Верандата, кръжаща около втория етаж и стълбите, на които си направих снимка кокетничко приседнала. Разбира се, че най-се влюбих в къщата за писане, до която се стига по въжен мост, свързващ спалнята в основната къща със стаята му за писане в малката къща. Да спомена ли „най-големия басейн в цял Key West“, който и до днес остава най-големия? Колко плитко би било да говорим за това?! В двора му е, негов си е. Бил. Виж, котките навсякъде – чистокръвни потомци на неговите котки – няма да пропусна. Отделих им доста време. Както и на магазинчето, с шарената подова настилка. После изворчето, делвата до него. Всички лични книги, вещи, снимки, кухнята, дори и банята, добре. И какво от всичкото това? Живот, самоотнет така трагично от една безѝзходна депресия. Живеене, оставило след себе си колкото значимост, толкова поредица от въпросителни. Теглейки чертата, какво излиза? Че кой си бил ти, човечето, а не какво си бил за пред света, те прави да си или да не си. Без усложнения. Просто ти, единствено по личност, по отношение към другите и себе си. Това остава най-най-ценното, с което да преминаваме през този свят и с което да блестим наистина. Всичко друго, дори и да е принос за цивилизацията, дори и да е запис във световното наследство – какво толкова, като лично теб изобщо не те ползва?! Какво от всичко, като нямаш онова блажено вътрешно умиротворение, което само чистия живот дарява? А чистия живот се подарява. На едни тук, на други там – важно е, че всеки ще си го получи.

И пак стигаме до въпроси тип „кокшката или яйцето“: личния избор или сценария – кое е то, което ни прави да живеем така или иначе? Едно от тях, или и двете? Или пък е нещо друго? Всеки има отговорите си. Моите са все различни, в зависимост от това кое измерение поставям за отправна на възприятието си точка – къде стоя – в този или във онзи свят. „Има“ го и избора, „има“ го и предопределението, „има“ го и сценария. „Няма“ и ги няма всичките. Има го и другото – че нищо в крайна сметка не е от значение, освен Оригинала – този извън история и време.

И ето че в дома на  майстора на думите, сюжетите, жените, рибите и синьото, по което е бил не по-малко луд от мен, седнала на стълбите към къщата за писане, за кой ли път целувах моето си верую: „Да живее всичкото Оттатък, напук на всичкото ни тук!“.

Следва нещо фамилиарно, дано да не прозвучи без вкус фамилиарно, но като една, която вярвам във всеобщото фамилиарно, ще си позволя да му прошепна, каквото ми е на сърце:

Прегръщам те и аз, чудати Ърн!

За толкова неща те уважаваме!

Прости ми, ако употребих интервалите, празното в твоето минаване.

Не беше, за да го посоча,

а за да поканя другите след теб да не оставят празно.

Всички сме навързани, мой батко,

кажи ми, моля те: „Разбира се!“.

И нека всеки да остави „домашното“ след себе си –

за добър или за друг,

все пак за пример на останалите е това, което преминаваме.

Животът ни не ни принадлежи –

безкрайно свързани сме.

Няма точка, нито главна буква –

всички си течем извечно

Най-финото от всичко, което ме докосна ме тук, беше уютната протяжност. Това място беше оставило за себе си само ефирното и светлото от прочутия си обитател, само щастливите въздишки между редовете от живота му – онези озаряващи тъмата му прозрения, които пазят топъл отпечатък от духа на гения му. Точно този лек дух се носеше наоколо. И не заради тихия вкус на безвремие, а заради нещо друго беше тази лекота из въздуха, нещо, което аз открих за себе си. Долових звука на онези тихи вътрешни екстази, които всеки ако не наяве, поне на сън си има. На тези тайнства станах очевидец. Да, имал ги е. Усетих ги безкрайно силно. Имал ги е тайничко от себе си дори. Несъзнателно, но напълно осезаемо в едно измерение, на което не е останал верен поради едно, друго, трето, пето, без значение. Но всеки, абсолютно всеки роден и живял, се е докосвал до тази своя вътрешна извечност, отдавайки ѝ се макар и тайно от душата си, в скривалището на духа си. И така, тип „ъндърграунд“, най-отвътре, в „тъмното“ на най-най-светлото си, си е дърпал дозичките, без които никой никога не може. Безвъзвратно пристрастени към Живота сме – неоспоримо. Дори и ако ей-така, за единия парадокс, в театъра на този свят си го отнемаме. Но ето: след като си е заминал, е оставил у дома си да витае не табелата, величието, името, напечатано с големи букви, а хастара си, онова отвътре. Ей-това е за покланяне.

Какво по-добро за след къщата на Ърнест от следобед, изблизан между флиртуващите погледи на влюбени, седнали на любимите си стълби с фламинго-сладолед в ръка. И пак щраканки безброй, и пак бохемия до насита, и пак уморени стъпъла от километричната Duval, и пак прекрасния ни синьо-бял гигант Ню Амстердам, легнал си до кея да ни чака да се приберем при него, да се гушнем и да засънуваме един и същи сън – някой от всички тайни Ърнестови сънища в Реалността.

виж снимките тук

0
(Прегледи 38, за днес 1)

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Страницата използва Akismet за да редуцира спама. Научете повече какви данни се използват..