Алиска и Артьом ми подариха няколко незабравими часа заедно. Взеха ме със тях на плажа. Носеха колонка и докато се припичахме, слушахме барокова музика. Лежахме със затворени очи. По някое си време аз си ги отворих и погледнах към Алиска. Видях сълзички да се стичат по лицето ѝ. Плачеше от красота. От красотата на музиката, която ни обливаше отвътре.

Вижте. Те са професионални цигулари. Правят музика откакто се помнят – всеки ден, часове наред, без ваканция или почивка. Но това, което видях беше любов. Свръх повече от обикновения професионализъм. Това е нещото, което кара Артьомчик дори когато е на плаж, да се потапя със затворени очи в тайнството Барок. Представяте ли си картинката? Три човечета се намират на плажа мечта. И вместо да са заинтриговани от него, те са се вглъбили в нещо друго. Лежат си на шезлонгите, мълчат и слушат прелестни звуци от епохи назад, от небета преди.

Беше 8 сутринта на Half Moon Cay. Само, който е бил там, когато деня си облича банските, може да ме разбере.

Аз го преживях. Благодаря ти, Нике! Благодаря ти, Боже! Целувки и за двамата! Алиска, Артьома, вам тоже „Спосибо!“.

виж снимките тук