Панамския канал

Повечето снимки са правени през запотените от влажността стъкла на Exploration’s Cafe и Tamarind Lounge. Преживяването се оказа свръх повече отколкото човек с ниско кръвно, като моето, би усял да понесе в този екваториален ад от 40 градуса жега и 90 и не знам си колко процента влажност. Но все таки, успях да нащракам наоколо.

Канала се минава цял ден. От време на време се прибирах в каютата и снимах и от нейния кръгъл прозорец. Понякога, когато нивото на водата трябваше да се понижи, той пропадаше до и под нивото на тротоара на шлюза и тогава се случиха някои от любимите ми снимки. Подробности относно инженерното чудо наречено Панамски канал, както и за преминаването му – четете в нета, не ми се дават този вид подробности. Накратко, първо са шлюзовете, които изкачиха кораба ни до нивото на езерата, които са над равнището на Атлантика. После, навътре в самите езера се озоваваш в джунглата – екстрмално пищна откъм цвят и звуци! И накрая е слизането до равнището на Тихия Океан. Побърках се от търчане между носа и кърмата – общо 500 метра, плюс по цялата 10-та палуба – ту на единия, ту на другия борд, където куп изумителни невижданици се надпреварваха да привлекат вниманието. За финал на цялата истерия, излязохме в самия Тихи, с бието му от панорама към Panama City, и то по залез, по фантастичен залез… Да не забравя и за двата моста – снимах плавното приплъзване под тях на видео. Всеки мост е обещание и едновременно с това доказателство за изпълнено такова. Как да не ми е най-любимо да ги преминавам?

Простете лошото качество на някои от снимките и по-специално на онази с грамаданската птица, ама е толкова впечатляваща, че я публикувах макар и така.

виж снимките тук

0
(Прегледи 6, за днес 1)

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Страницата използва Akismet за да редуцира спама. Научете повече какви данни се използват..