В Съединените Американски Щати, и не само, има доста градове, чиито първи техни заселници са нарекли с имената на градовете в Европа, от които са се изселили. Тази откровена сантименталност е по юношески романтичен начин да свържеш миналото и бъдещето си стоейки насред новото си настояще.

Както има Ню Йорк и Ню Орлиънс,  така има и град наречен Новият Ерусалим. Само че този град не се намира в никое от четирите познати измерения, а в петото – измерението на Вечността, в което се помещават всички останали четири, но само до времето, когато то, четвъртото, блажено изчезне. Благодарим ти, Айнщайн!

Новият Ерусалим – що за чудо е това! Уикипедия не може да ти каже. Някой Друг, обаче, може! Чуеш ли Го и политаш от Екстаза – Екстаза да СИ града! Всички сме този град – града на Влюбения. Нещо повече – дома на Влюбения! Още повече – сърцето на Влюбения! Още-още повече – Любовта на Влюбения! Градът на Влюбения вече е града на влюбените.

А какво за стария Ерусалим? Той ни тегли с шепот, като този на кръвта. Но не за камъни и хълмове шепти избрания за сцена на Мистерията. А другореалната Истерия ни повлича страстно в тайнствените му любововъртежия. И се оказваме на Кръста! И се намираме съразпнати с Христос на него, после съпогребани и о! – съ-възкресени! Не сами! А сляти! Ние в Него! Той във нас! Всички до един (от всичките епохи, напред, назад във времето) вдишани от Бог и никога издишани. Извън време и пространство. В оригиналната концепция! Затова, когато се родим не помним. Но някак в най-дълбокото си аз не можем да забравим

Венчавката с Христос.