Това не беше „просто“ смърт,

за която да се облечеш във черно.

Това не беше нещо, за което да напишем “тъжен помен”

и да го забучим с габърки на улично дърво.

Това, което стана на голготското “дърво”, на Кръста на Месията,

е повече от всичко, за което някой, освен Бог може да ти каже,

повече от всичко, което някога ще се изпише,

повече от всичко, което който и да е човек ще разбере,

повече от всичко, което дори и най-осведоменият ще знае.

Това е нещото, което заслужава да захвърлиш всичко друго

и да хукнеш в най-неудържимото преследване на единственото смислено.

Това е нещото, което ще постави всяко друго на реалното му място.

Това е нещото – и само то е важно!!!

Това е чудото, което ще захвърли весело бастунчето за тъмнината

и ще те накара да закрачиш смело –

край на кретането слепешката!

Това е нещото, което ще даде лице на дните ти,

това е нещото, което ще превземе сънищата ти.

Това, да – тази превъзходна смърт единствена

е способна и ще възкреси живота ти.

Не преувеличавам. Пробвай и ще видиш,

че в трупа на Кръста ще откриеш своя собствен труп. Хо-хоооо!

Не се плаши! Не бягай ококорен в ужас!

Трупът на нашето безбожие не е зловеща гледка,

а развръзката на цялата история човешка.

Той е гранд спектакалът на Божието “шоу”!

Само гледай – не е ли фантастично?!!!

Всъщност е съвсем, най-реалистично!

Виж как бе убит Греха! Виж! Виж!!!

Виж, че точно този труп те прави печеливш!

Виж как всичко лошо в теб Христос уби – най-безвъзвратно!!!

“О, Господи! Разбрах какво е “благодатно”!!!” –

това ли каза? Моля?!

Алелуя!

Значи Го видя! Чудесно! Гледай още! Вечно!

Стой така омаян, напоен в Кръвта Му, ароматен!

Виж добре, че смъртта на Кръста има мощ не само да превърне грубия във деликатен,

простия във мъдър, мързеливеца във работяга,

депресанта в шегаджия, комарджията в спестовник,

побойника в най-хрисимия тип и т.н. антитези.

Виж добре, че смъртта на Кръста не е идилично уравнение,

направило като във фокус минуса на плюс.

За това, което стана там моли за нюх,

за да не изгубиш аромата кървав на следата,

която ще те залепи завинаги във оня смазан Лик –

който не превърна просто грешника във праведник,

но унищожи завинаги статута: “грешник”!

Затова, не се съобразявай с вчерашния вестник,

а с новина номер едно: Кръста!

и за Бога, моля те, свали си пръста

и не ме сочи за еретичен –

аз, както и ти бях поставен вътре, в нашия Спасител,

чиято смърт е моята и твоята,

за която бе виновен сатаната,

който изкриви нещата, но изчезна безвъзвратно от играта,

която ще изчезне също, даааа,

за да преминем всички в свободата на Реалността,

която ни зове още сега да тичаме из нея захаросани от сладост

също като (спомняш ли си за бонбонките ни) “Детска радост” –

целите оваляни във смях, всички вкупом да припадаме в екстаз

че няма “грях”, че няма “аз”, а само меденото: “Ох!” и “Оооох!”, и “Ах!

1