ПЕСЕНТА НАД ПЕСНИТЕ

Той ме заведе да пируваме, но очите му пируваха по мен.

Най-любовната книга на най-любовната книга. Нямаше как да не посегна към нея.  Направих го преди да погледна към каквото и да е. Просто по инстинкт.

Обсебени от Любовта, ние я преследваме през времето, усещайки интуитивно, че Тя ни е намерила още преди него. И така там, най-отгоре, поседнали със Нея на ръба на измеренията, гледайки към пропастта на нашето, се смеем влюбено, захласнати от предусещане за още имане, за вечно имане.

Книгата е огледало на Съкровенността, но не между жена и мъж, а между човек и Бог. С това тя обезоръжава. С това ни прави да немеем в споделеност и да изпадаме във състояния, от които думите капитулират. В нейните територии се стъпва бос. Няма как да я четем, освен на голо. Най-после някой да ни съблече! Да ни съблече от всичко, което сме се лъгали, че сме. Да се запознаем най-накрая със самите себе си, оставайки единствено по Него. Този, който ни съблича тук е Този, във Когото се обличаме. И когато този Този е Някой, за Когото чакаме от вечност, страстите са в повече, отколкото за „някой“ с малко „н“ ще е възможно да говори. Освен ако не е във Някой. Затова и Соломон успява, правейки го по своя си, зает от Него, очарователно наивен, по юношески романтичен начин.

Книгата ни освобождава освен от дрипите на чуждото ни аз, и от всички онези тежки атрибути, с които душата ни е натоварена до степен на прегърбване. За първи път изправени, с глави към облаците, готови като че ли да полетим, ние вдишваме дълбоко една Реалност, за която цял живот сме носили противогаз. През ноздрите ни влиза онова усещане за Истина, което пълни дробовете ни с Безкрай, сърцето ни с Енергия, душата ни със Еуфория, докато духът ни, за първи път целунат от Любимия, триумфира в блаженството да си слят със Съвършения!

За тези, които отдавна се целуваме със Него, книгата е онова „още“, без което не можем и не искаме да можем.

Колкото и да е пленително това, което ние преживяваме, обаче, акцентът във посланието, според мен, не пада върху нас, а върху чувствата и страстите на Този, който ги е сътворил. Богът, треперещ от взаимност – това е повече, отколкото ни е по силите да преживеем, но винаги успяваме, може би защото искаме отново, пак, от начало или от там, докъдето бяхме стигнали – според извечния, единствен смисъл на Живота – както Неговия, така и нашия.

Умишлено промених предлога „на“ със „над“ в заглавието, сочейки към автентичността на духовно-„сексуалната“ наслада. Той е Песента, ние сме Му песните. Всички сме единствени, все едно не съществуват други. Цялото човечество и всеки един от нас лично – насаме завинаги.

Отделете си специално време за Песента над Песните. Налейте вино, запалете ароматни свещи във сърцето си. И Го поканете да четете заедно, да ви чете, да ви разчита, да Го разчитате така, както винаги е искал, както само Вие лично ще Го насладите. „Отдайте се на удоволствието до насита и никога не се лишавайте от него!“ – това е моят тост. Наздраве!

***

из 4 глава

Мъжът:

1Ти си толкова красива, скъпа моя, омаяла си ме в очарованието си!

Гълъбовите ти очи в звездопада на косите ти се смеят закачливо.

Къдриците ти се спускат към заоблените ти рамене

като козички по слънчев склон рано сутринта.  

2Усмивката ти е зашеметяваща – чиста и лъчезарна, ослепително великолепна!

3Устните ти са като коралово бижу, по-червени от виното във чашата ми,

устата ти елегантно ме привлича с тайните си.

Бузките под воалите ти наричам „нежност и сияние“!

4А плавната линия на шията ти издава изричното нареждане

всички погледи да се насочат към теб във възхитително страхопочитание.

5Твоите гърди са като муцунки на сърненца,

като близначета на газела, кротко полегнали сред пролетни цветя.

Извивките на прелестното ти тяло са крайно съблазнителни!

Нежните меки и уханни форми на плътта ти ме канят настоятелно да им се отдам

и аз няма да се забавя, можеш да бъдеш сигурна в това!

6Ще ти се любувам цяла нощ, докато луната заспи и слънцето сънливо се прозее.

Дори тогава аз ще съм още и още по-жаден за теб.

Кога ще се наситя?! Никога!!!

7Ти си съвършенството, любима! От тебе повече не съществува!

8Ела при мен от Ливан, единствена моя!

Остави родината си зад гърба си и ела!

Напусни твоите детски спомени за планини с изумителни пещери,

които толкова те впечатляваха, когато беше малка;

окончателно се сбогувай с пустошта на  принудителното уединение,

когато порасна и компания от хищници беше единственото ти обкръжение.

9Ти плени сърцето ми! И това е безвъзвратно! Чуй ме!

Когато за пръв път ме погледна – ме присвои завинаги!

Когато ме гледаш сега, отчаяно те моля –

приеми ме за твой доживотен пленник!

10Твоите страсти ще са моите сладки вериги

и аз никога няма да ги заменя за каквото и да било.

Несравнимо е онова, което споделям с теб,

никой и нищо не могат да го наподобят!

11-14Медът не е символ на сладост, откакто те целунах,

Музиката на всемира никога няма да достигне красотата

дори на един единствен звук от твоите устни.

Лъха от приближаването ти отдавна е засенчил

най-сочните плодове, дъхавите ядки, всичките подправки,

билки, аромати, птици и цветя, вино, чудеса, пейзажи…

15Ти си тайната градина, скъпа, ти си даже рая!

Моят, единствено и само моят – гейзер на живот!

Самата ти – това е вечността ми!

***

из 5 глава

Жената:

10Този, който взе сърцето ми не е някакъв си мъж, сестрички.

Той е Мъжът!

Дори да застане в многохилядна тълпа, ще го различа, веднага!

А всъщност е много скромен, кротък, не обича да привлича ничие внимание.

Той е ненадминатия ми!

11С гарваново черна, къдрава и лъскава коса е,

дълга малко под раменете.

12Очите му са гълъбови – нежни и искрящи,

същевременно дълбоки и преливащи от настроения, като извираща вода.

Чертите му са много характерни – не можеш да забравиш лицето му.

13Брадата му ухае на прясно окосена зелена ливада и е много мека.

Тембърът на гласа му и казаното от думите му винаги ме стоплят и успокояват.

С него се чувствам все по-влюбена.

14-15Достатъчно мускулест и атлетичен е,

не в повече от това, което аз харесвам.

Тялото му е шедьовър на виртуозен скулптор!

Силно, с ясен релеф и прекрасна кожа.

Начинът, по който се движи ме влудява!

Строен като кедър, с осанка на ливански бор.

Всички го заглеждат. Но като че ли не заради красотата му,

а заради специалното излъчване, което носи като невидим ореол.

6Неговите думи целуват, а целувките му говорят.

Всеки негов детайл – вътрешен и външен –

ме нажежава от удоволствие.

Ето това е мъжът, за когото ви говоря –

МЪЖЪТ – с всички главни букви –

на всички азбуки от всички светове!!!

0
(Прегледи 63, за днес 1)

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Страницата използва Akismet за да редуцира спама. Научете повече какви данни се използват..